Има 100 или повече "неконтактни" племена по целия свят, но сентинелците несъмнено са най-изолираните. Срещу колосалните сили на колониализма и икономическата глобализация, те се съпротивляват на почти всички опити за контакт от външния свят в продължение на хиляди години - понякога с насилие.
Сентинелците попадат в международните заглавия през 2018 г., когато християнски мисионер от САЩ незаконно нахлува на техния остров, където е убит с лък и стрела. Този сензационен инцидент обаче е само една много малка част от тяхната история.
Племето живее на остров Северен Сентинел, парче земя с размерите на Манхатън, намиращо се между Индия и Мианмар в Индийския океан. Според индийските закони е незаконно да се стига до острова на по-малко от 9.26 километра, главно, за да се зачита традиционният им начин на живот и да се предпазват от болести на външни лица, към които нямат имунитет.
На изток от техния малък остров има архипелаг, известен като Андаманските острови, но дори тези съседни общности нямат контакт със сентинелците.
"Това ги прави най-изолираното племе в света, защото дори нямат съседи. Повечето неконтактни племена имат съседи, с които може да имат някаква търговия или да се сблъскат в гората, но сентинелците наистина нямат никого. "Степента на изолация на сентинелците е уникална", казва Софи Григ пред IFLScience. Тя е старши изследовател и застъпник на правата на коренното население в Survival International.
Като се има предвид тази изключителна изолация на сентинелците обаче, целият свят не знае почти нищо за това как живеят. Преброяването на населението в Индия през 2011 г. изчислява, че само 15 души живеят на остров Северен Сентинел, въпреки че се смята, че реалната цифра е около 100 души.
Използвайки доклади от хора, които са наблюдавали острова отдалеч в лодка, се смята, че около 100 индивида живеят в три отделни групи. Селищата им са съставени от два различни типа къщи: големи общи колиби и временни импровизирани убежища без стени.
"Повечето от информацията, която имаме за техния начин на живот, е събрано от това, което може да се види от лодките от разстояние. Ние дори не знаем как се наричат те", отбелязва Григ.
Григ е част от кампанията в защита на сенцтинелците в Survival International, неправителствена организация, създадена да брани правата на племенните народи, която се стреми да гарантира, че желанието им да останат безконтактни се зачита.
А сентинелците много ясно изразяват желанието си да бъдат оставени на мира. През 70-те години на миналия век индийското правителство решава да се опита да осъществи контакт със сентинелците с крайната цел да ги научи на земеделие и насилствено да ги засели в тяхното общество. Те изпращат лодки и предлагат подаръци на племето, въпреки че не знаят техния език. Сентинелците отхвърлят тези опити, опъвайки лъковете си към посетителите, за да ги предупредят, че не са добре дошли.
"Имаше кратък период през 90-те години, когато сентинелците всъщност ги оставиха да се приближат достатъчно, да стигнат на плажа и взеха част от кокосовите орехи. В един момент обаче спряха да позволяват това и отново започнаха да бъдат по-враждебни", казва Григ. "Предполагаме, че може да се дължи на факта, че някои хора от племето са се разболяли", добавя тя.
След протести на групи за защита на правата на коренното население, правителството на Индия се отказва от тромавия си план за установяване на контакт в края на 90-те години, но сентинелците продължават да изразяват враждебност към външния свят. Заедно със смъртта на християнския мисионер през 2018 г., през последните няколко години ставаме свидетели на редица инциденти, при които сентинелците реагират агресивно на външни лица.
Индийското национално крайбрежие използва хеликоптер и обикаля над острова, за да види дали общността се нуждае от помощ след опустошителното цунами, което разтърси Индийския океан през декември 2014 г. За тяхна изненада, един човек от племето отново се опитва да нападне хеликоптера, като изстрелва стрели срещу него.
Друг инцидент се случва през 2006 г., когато двама рибари от Индия случайно са изхвърлени на острова (някои казват след нощ на тежко пиянство) и са убити на мига от племето.
"Те правят ясен избор и много ясно заявяват на света, че искат да останат без контакт и да бъдат оставени на мира", обяснява Григ. "Никой не прави това по-ясно от сентинелеца."
Спроед учените те живеят на този остров от хиляди години, може би десетки хиляди години. Изглеждат невероятно здрави, процъфтяват и очевидно избират да живеят по този начин.
