В продължение на седем години една жена вярва, че е педофил, докато рядка диагноза не дава обяснение на натрапчивите ѝ мисли. 22-годишната Моли Ламбърт от Манчестър, Англия, израства с тревожност и паник атаки. Тя си спомня, че още като дете е имала постоянни мисли за смърт и отвличане. Но на около 15-годишна възраст състоянието ѝ се влошава - започват да се появяват притеснителни сексуални и насилствени мисли, свързани с деца.
"Мислите се промениха по начин, който не бях изпитвала преди. Започнах да си мисля, че съм педофил, че съм изнасилвач, че съм хищник, че мога да нараня някого", разказва тя.
Натрапчивите мисли стават толкова силни, че Моли започва да се страхува, че е опасна за околните, включително за приятелите и семейството си.
Въпреки че попада на информация за P-OCD онлайн, тя продължава да изпитва силна тревожност и пази всичко в тайна. Години наред живее в това, което описва като "тъмни спирали" на срам.
"Мислиш си, че си чудовище, че не заслужаваш да съществуваш. Срамът е в начина, по който виждаш себе си и това усещане може да остане дори години по-късно", казва тя.
Моли посещава терапия, но не е напълно откровена и описва състоянието си само като "мрачни мисли". С времето паник атаките се влошават и тя решава да говори открито. През август 2025 г. ѝ е поставена официална диагноза P-OCD, подтип на обсесивно-компулсивно разстройство.
"Това не означава, че си педофил, просто тези мисли съществуват и мозъкът ти се фиксира върху тях. OCD е свързано с несигурността, постоянно ти задава въпроса "ами ако?" и ти не можеш да го опровергаеш", обяснява тя.
Какво представлява Pure-O или P-OCD
P-OCD е форма на обсесивно-компулсивно разстройство, при която човек изпитва нежелани, натрапчиви мисли или образи със сексуално съдържание, свързани с деца. Важно е да се подчертае, че това не е педофилия.
Източник: iStock
Хората с това състояние не желаят да наранят никого - напротив, те се страхуват именно от тази възможност. Смущаващите и постоянни мисли обаче предизвикват силна тревожност, вина и срам, а опитите да бъдат потиснати често ги засилват, разяснява People.
Въпреки че вече получава помощ, Моли признава, че състоянието остава предизвикателство. Тя съжалява, че не е била диагностицирана по-рано, защото това би ѝ спестило години страдание. В същото време споделянето на преживяното се оказва ключово за нея.
"Най-много ми помогна това, че започнах да говоря за него. Дълго го избягвах, но когато го направих, сякаш въздухът се изчисти", казва тя.
След като разказва историята си публично, получава огромен брой съобщения от хора на различна възраст, които преживяват същото, но никога не са споделяли.
Източник: iStock
Много от тях описват години на страх, срам и изолация. Някои родители дори споделят натрапчиви мисли, свързани със собствените им деца, а други разказват за тежки психични състояния и дори опити за самоубийство.
Моли вярва, че стигмата прави проблема още по-сериозен: "Хората не говорят за това и това го прави по-лошо. Трябва да назовеш мислите, за да изгубят силата си", казва тя. Днес тя се стреми да помогне на други да разберат, че натрапливите мисли не ги определят като личности.
