За първи път гледахме Елена Телбис на сцена в представлението "Заешка дупка", част от афиша на Театър 199 и до днес. И ако трябва да сме напълно честни, фактът, че то се играе толкова години, изобщо не ни изненадва - постановката, носител и на "Пулицър", е вълнуващ разказ за съвременното семейство, с много човечен и сърдечен сюжет, който преплита драма, комедия и малко лудост. А с поддържащата си роля Елена Телбис спечелва номинация "Аскеер" за изгряваща звезда.
Това се случва през 2014 г., когато тя тъкмо е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов. И актьорската ѝ кариера се завихря с пълна сила още тогава.
Елена Телбис става част от трупата на Народния театър и участва в много постановки, сред които "Хамлет" и "Жана" на Явор Гърдев, "Дон Жуан" на Александър Морфов, "Каквато ти ме искаш" на Теди Москов и други. Но всички познаваме Елена и от киното, и от телевизията - "Каръци", "Лошо момиче" и "Уроци по немски", както и сериалите "Отдел издирване" и "Вина", излъчването на чийто втори сезон приключи съвсем наскоро.
Елена обаче далеч не се ограничава само с актьорството. Преди няколко години тя пише пиесата "Боклук", с която кандидатства за конкурса на Театър 199. И го печели. Така текстът ѝ оживява на сцената и благодарение на него през 2021 г. грабва двете най-престижни театрални награди накуп - "Аскеер" за съвременна драматургия и "Икар" за най-добър драматургичен текст.
Източник: Личен архив / фотография Слав и Хубен
Предвид цялата тази богата биография, отдаденост и опит в театъра и киното, определено останахме изненадани, че в един етап от живота си Елена е искала да стане неврохирург, подобно на чичо си, на когото се възхищава.
Вече в гимназията обаче разбира, че не медицината е призванието ѝ, а актьорството. Тогава се записва на школа, първо при Венци Кисьов, а след това и при Малин Кръстев. Приемат я в НАТФИЗ още при първото кандидатстване, където следват четири години в класа на проф. Ивайло Христов. За него тя винаги говори с огромно възхищение и един от най-важните уроци, на които я е научил, е да се отнася към работата си честно, откровено и съвестно, тъй като актьорската професия е отговорна.
Именно проф. Ивайло Христов е човекът, който подтиква Елена да следва и режисура. Тя завършва магистратурата си при Георги Дюлгеров и това лято ѝ предстои да заснеме пилотния епизод на един доста любопитен проект. Той спада към жанра "мокюментъри", т.е. създаден със средствата на документалистиката, но без да представя реалната действителност.
Източник: Личен архив / фотография Слав и Хубен
Така напоследък фокусът на Елена се измества все повече върху проекти, които не са свързани с актьорството. А в момента дори иска да се насочи по-сериозно към писането на текстове, отколкото към режисирането.
Но един конкретен текст на британска пиеса я грабва толкова силно, че я амбицира не само да я постави на сцена у нас, но дори и самата тя да изиграе. Става въпрос за моноспектакъла Prima Facie, чиято премиера бе на 29 и 30 март в "Топлоцентрала".
Постановката поставя на фокус търсенето на смисъл в един живот без справедливост. Написана е от Сузи Милър - бивша адвокатка, която се е сблъсквала от първо лице с това как законът се използва срещу жени, жертви на сексуални престъпления. Освен за авторката, Prima Facie е дебют и за актрисата, която играе моноспектакъла на "Бродуей" - Джоди Комър.
Именно покрай нейното участие Елена Телбис разбира за пиесата. Гледа я, а след това открива и текста. След като го прочита, се замисля, че темата е наистина важна и заслужава да бъде представена и на родната публика.
Така Елена става основният двигател и главно действащо лице в българското Prima Facie (юридически термин, който означава "на пръв поглед").
Източник: mamuri photography
Младата адвокатка Теса Енслър е посветила живота си в служба на система, в която вярва безрезервно. В един момент обаче животът ѝ се променя и същата тази система е призована от нея, за да въздаде справедливост. Оказва се невъзможно, защото по ирония на съдбата животът на адвокатката е лишен от справедливост. Въпреки това тя е твърдо решена да използва професионалния си опит, за да се пребори.
Актуален с темата за сексуалното насилие, която е поставена на фокус, текстът на Prima Facie определено не е лъжица за всяка уста. Но пък и Елена Телбис е от актрисите, които чрез работата си предпочитат да поставят важните въпроси. Да, странно ѝ е било да играе сама на сцената, но пък не се е чувствала сама в начинанието си да постави моноспектакъла. По него работи заедно със Светлана Янчева, която е консултант и с която обсъждат всичко до най-малкия детайл.
Източник: mamuri photography
Защо избра точно текста на Сузи Милър Prima Facie?
Текстът според мен е много умело написан, защото има и много хумор, и има много хубав контраст между това какъв е човекът вътре в системата и какъв е той отвън. Много харесах основно две неща. Едното е, че, за съжаление, много хора според мен могат да се свържат с този проблем - какво се случва с човека, който отпада от системата по някаква причина, а пък е бил много верен на тази система и е служил там съвестно. И в един момент, когато вече е извън нея, но има нужда от нея, не може да ѝ се опре. И това е премазващо.
Другият проблем, който не е по-малък, е какво наистина може да се направи по въпроса с начина, по който протичат делата за сексуално насилие. Защото когато жената наистина е в шок и се обърква от въпросите, които ѝ задават, тя има признаци на човек, който лъже. Съответно, много често се казва: "Вие сте лъжкиня."
Не мисля, че проблемите ще се разрешат с играенето на това представление, но ако има нещо, което се надявам да се случи, то е хората да осъзнаят, че няма страшно да се говори. Страшното е минало. А като се говори за проблема, той става сякаш по-малък. Да, травмата няма да изчезне, но колкото повече се говори за нея, толкова тя става по-малка.
Как реагираш на несправедливостите, с които се сблъскваш?
Живеем в много специфична страна. Всичко може да си правим. Всеки може да си каже каквото си иска, да си извади един защитник, да се точат едни дела 150 години... И според мен на хората наистина им е писнало. Нямаме едно нещо, съжалявам за песимизма, едно няма, за което да се хванем. Така че, колкото и да е тъпо, според мен тези несправедливости трябва да си ги пропускаме покрай ушите в името на това да си помагаме един на друг. Ако изобщо това нещо е възможно - който колкото може в неговата среда. Това виждам като нещо много по-възможно, отколкото да чакаме на някаква институция нещо да промени.
Източник: mamuri photography
Пречи или помага чувството за хумор в актьорската професия?
Не, то не може да пречи. Помага, разбира се. Помага, защото когато си съвестен, има моменти, в които си казваш, че нещата са трудни, няма да станат. А когато в такива моменти хуморът дойде на помощ, олекотява нещата, поглеждаш малко по-отвисоко и си казваш: "Чакай сега, дай да видим сега тук какво е правилното." И това се отприщва веднага, особено в разговора с човек като Светлана Янчева, който много рядко казва нещо сериозно. Тя е страшна господарка на хумора, с такива хора да се работи, естествено, с едно наум. Разбира се, това е и средство за почивка и разтуха, ако си хванал тежък текст.
Следващите дати на Prima Facie са 12 и 18 април от 19:30 ч. в "Топлоцентрала"
