Понякога седмицата е била толкова тежка, че на човек му е все тая кой ден е, стига да се приключва с мъката, наречена работна седмица.
И точно там - между отчаянието и надеждата, е ситуиран уикендът, който идва с ведро лице, за да ни напомни, че просто имаме нужда от малко почивка и глътка въздух.
Е, тогава идва и петъчния сексапил, който хем ни оставя със затаен дъх, хем след него искаме да правим всичко друго, но не и да почиваме. Явява се перфектната доза адреналин, от която имаме нужда. А имаме нужда и от Клара Хелквист.
И веднага преминаваме към Олга Друковская.
И без да се замисляме, свършваме с Алина Ландо.
