Две групи - пилоти и деца роми, са заедно на едно място, запретнали са ръкави и се опитват да направят хляб. Това не е сцена от кулинарно риалити предаване, а истинска случка, на която можем да станем свидетели, ако попаднем в Музея на хляба и традиционните храни в Копривщица.
"Идеята на Музея на хляба е да събираме хората и те да съпреживяват правенето на храна", споделя Ангел Ангелов, председател на "Национален тръст за съхранение на културното историческо наследство България" - фондацията, която стои зад проекта, съществуващ още от 2016 г. Оттогава до ден днешен там не просто правят хляб, а се опитват да разказват истории. И хората, освен със знания, умения и хляб, си тръгват и с безброй ценни спомени от едно уникално преживяване.
Ангел не пропуска да ни предупреди, че при първото ни посещение при тях, ще бъдем дълбоко шокирани колко много ще се цапаме - точно както едно време, когато бабите ни са ни учила как да месим.
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
Ангел Ангелов
"За съжаление бабите днес са във Facebook, затова ние донякъде ги заместваме, за да докоснат децата до брашното, да усетят тестото, да помиришат сладкото ухание на прясно изпечен хляб. Искаме ученето да е забавление, затова при нас нещата са малко странни и дори леко ненормално луди", с усмивка разказва той.
Но истината е, че благодарение на този подход децата играят и се отпускат, като разбират, че ученето може да бъде интересно и забавно. Разбират и че ако не следват правилата, нещата няма да им се получат. Защото ако не подходят с нужната доза усърдие и не спазват рецептата, няма да могат да направят хляб.
Но това важи в пълна сила и за възрастните. Те пък забравят, че са големи, и просто се вдетиняват. "Като започнеш да работиш с брашно, ти става едно весело. Не се правиш на възрастен и строг, а ставаш онова момченце или момиченце, чиято баба някога му е позволявала да бърка в брашното и да се цапа на воля."
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
Може би това толкова естествено и по детски невинно преживяване е и причина Музеят на хляба се посещава от толкова много хора от всякакви възрасти, националности и професии. А ограничения няма никакви. Почти. "Да кажем от около две до към 87 години - важното е да могат да ходят", шеговито отбелязва Ангел.
В Музея на хляба и традиционните храни се събират до 140-150 човека наведнъж, готови да отворят вратите към историята на хляба. А вратите са много, точно като видовете хляб.
Една от тях идва от неолитното селище край село Оходен, община Враца - едно от най-ранните селища, построени от човешка ръка на територията на Европа. "Имаме щастието да сме от екипа, който разказва историята на това място, като седем години подред вече готвим най-различни ястия, които са се приготвяли там тогава - преди повече 10 хиляди години. От няколко хиляди години хората там (Северозападна България) са произвеждали брашно и са правили хляб. Те са едни от първите в Европа", уточнява Ангел.
Друга врата ни открехва историята за хляб от времето на Помпей (панис квадратус) - кръгла пита с надрези по кората, която някога разделяли на осем части и се продавала в големите градски пекарни. Хлябът е бил много популярен, особено в градовете, където, както и сега, повечето хора купували храната си, вместо да я произвеждат.
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
В Музея на хляба се прави и хляб от Света гора - точно като този в манастирите, с няколко вида билки (джоджен, мента и жълт кантарион), както и питки, които се казват "Копривщенска душичка" - с масло и шарена сол.
"При нас се прави хляб на принципа на опара", разказва Ангел, като уточнява, че опара е старославянска дума, която се използва и до днес в Русия и Украйна и означава "предварително/подготвително тесто" за печива. Това е предварителен фермент, който се активира нощта преди замесване. Използва се с цел да увеличи силата на тестото при втасване, да ускори процесите, както и да придаде по-дълбок и различен вкус на хляба.
Тъй като в Музея на хляба обичат да експериментират, гледат всяка година да променят програмата и да правят различен хляб. След като приключват 2022 г. с хляба на Помпей, започват 2023 г. с най-стария хляб света от Египет, който е "тотално странен и различен, но много интересен."
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
Освен вкусни хлебни истории, в Музея на хляба правят и кулинарни възстановки на стари вкусове със съвременен прочит. Като ден на шопската спържа или суджук. Спържата представлява свински дреболии, готвени между 12-18 часа, към които се добавя праз и малко люта чушка. "Както казват шопите: за три буркана давам жената и децата."
Приготвят и два вида лютеница - механджийска и т.нар. юнашка целувка. Последната се прави по специална рецепта с люти чушки. Те обаче се смилат и се оставят в олио повече от 30 дни. Чак тогава се добавят към лютеницата. Така капсаицинът отива в мазнината и лютото не се натрапва като вкус.
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
Но от Музея на хляба има с още какво да ни впечатлят. Като с това, че държат балканския рекорд за най-голямата лютеница и рекорда за най-много деца, боядисващи великденски яйца в България - над 7000. А за да постигат такива рекорди с готвенето, са им нужни големи съдове. Като тава (най-голямата в Европа), която тежи 250 кг. В нея се приготвят 6000 чорби, 2.5 тона спържа и 2.5 тона лютеница. Както и казан за курбан за 2500 човека или т.нар. юнашки тиган, в който се готви за 1800 човека.
И тъй като от Музея на хляба не обичат да скучаят, Ангел се хвали, че имат още нови и вълнуващи планове за 2023 г. Понеже отскоро управляват двете туристически спални в Копривщица, които не работят от вече шест години, започват да ги съживяват малко по малко, за да отворят врати за посетители още през пролетта. И то с интересна програма.
Източник: Музей на хляба и традиционните храни
Гости от Индонезия
"По-малката спалня "Богдан" е с 22 легла, в къща на 270 години. Влезете ли вътре, захлопне ли вратата след вас, се пренасяте в едно друго време. Когато хората влязат в къщата, ще им взимаме телефоните, ще ги обличаме в носии, ще ги караме да готвят като едно време и три дни ще живеят в 1832 г."
А що се отнася до голямата туристическа спалня, тя ще се превърне патриотични лагери за деца за по шест-седем дни. "Ще ги разхождаме по местата, които не са популярни за туристите в града. Ще стрелят с прашки и лъкове, ще търсят съкровища, точно като младежите от Копривщица преди години."
