В комуникацията между професионалистите във всяка индустрия се използват различни кодови думи и фрази. Авиацията не прави изключение. И ако летим редовно, вероятно сме дочували екипажът на борда да си предава съобщение, използвайки специфични думи. Като такива са определени и за по-сериозни ситуации.
Така например термини като "код 300" или "ангел" обикновено се използват от търговските авиокомпании, за да сигнализират дискретно за спешна медицинска ситуация на борда. В тези случаи пътник може да е в безсъзнание, да не реагира, да е в сериозно състояние или починал. За този тип сценарии авиокомпаниите обикновено имат свои собствени вътрешни кодекси и оперативни процедури, които спазват.
Пътниците могат да бъдат спокойни, че протоколите за медицински спешни ситуации на борда се приемат много сериозно. Въпреки това обаче е полезно да знаем, че специфичната терминология, като употребата на "код 300" или "ангел", не е напълно стандартизирана.
Източник: iStock
Други кодови фрази, които пилотите и кабинния екипаж може да използват, включват "код жълто" и "пан-пан". И докато първото обикновено се изговаря, за да се предаде информация за лек медицински инцидент, то второто се употребява за сериозна, но не животозастрашаваща спешна ситуация. Доста по-невинното "русалка" пък е предназначено за пътници, които съзнателно окупират съседни празни седалки, с цел да си осигурят повече свободно пространство.
Както бихме се досетили, екипажите на полетите използват кодиран език за комуникация, с цел да се предотврати всяването на ненужна паника и тревожност у пътниците.
Източник: iStock
"Кодираната комуникация позволява на кабинния екипаж и пилотите да координират реакцията си спокойно и ефективно, като същевременно поддържат спокойна обстановка в кабината. Целта е ситуацията да се овладее дискретно, като се дава приоритет на безопасността и реда", споделя пилотът с 30 години опит Джейсън Мартинели пред Travel + Leisure.
Пред изданието той обаче отбелязва, че използването на този кодиран език не е непременно правило за всички пилоти и други членове на екипажа.
Директорът на Acron Aviation Academy Дейвид Кокс пък допълва, че дори и след атаките от 11 септември не се налагат стандартизирани кодове или фрази. Въпреки това той изтъква, че има и други, по-деликатни начини, по които екипажите могат да комуникират помежду си по време на полет.
Така например пилотите използват звукова сигнализация, за да уведомяват кабинния екипаж за подготвяне за излитане и кацане, както и достигната височина от 3000 метра. А когато влизат в пилотската кабина, за да предадат съобщение, стюардите или стюардесите са запаметили поредност от почуквания.
