Звук на касов апарат, дрънчене на монети, късане на касови бележки. Следва бавна, хипнотична бас линия, изградена само върху осем ноти. И началният вокален ход на Дейвид Гилмор: "Money! Get away..." ("Пари! Махайте се..."). Така започва първият истински международен хит на Pink Floyd, който ги изстрелва към върха и огромната слава.
Никой не е могъл да предвиди предстоящия успех, когато през юни 1972 г. Роджър Уотърс пристига в лондонското студио "Abbey Road" с основата на песента - странна композиция в неравноделен размер 7/4, който прави ритъма необичаен и далеч по-труден за изпълнение от стандартния за популярната музика 4/4. Това се оказва истинско предизвикателство както за барабаниста Ник Мейсън, така и за гостуващия саксофонист Дик Пари.
"Това беше рифът на Роджър", споделял е неведнъж през годините Гилмор. "Освен музиката, той бе написал и текста за "Money." Ние просто я завършихме - китарните сола и добавихме някои нови рифове, които, все пак, променихме към такт 4/4".
За студийната версия Уотърс пресъздава звуковите ефекти, които първоначално е създал в градинския си навес у дома - като хвърля монети в купа, използвана от съпругата му за смесване на глина. Междувременно Мейсън пробива дупки в стари британски монети и ги нанизва на конци, за да получи характерния метален звън.
Но най-впечатляващият момент в песента идва благодарение на Гилмор. Макар че китаристът често шеговито описва "Money" като "странен опит за фънк" от страна на "приятни бели английски студенти по архитектура", в неговото соло има истинска душевност. То дава невероятна допълнителна енергия на песента - особено около третата минута.
И докато мениджърите на Pink Floyd бързо разпознават "Money" като потенциален огромен хит, самите музиканти остават скептични. Те смятат, че сложният ритъм ще попречи на успеха ѝ. И като цяло не мислят, че нещо ще се случи с песента - но то просто се случва, изведнъж.
И то как! Издадена на 7 май 1973 г., като отделен сингъл с по-кратка версия (първоначално песента е включена в албума "The Dark Side of the Moon"), "Money" достига 13-то място в класацията на САЩ Billboard Hot 100. Това превръща Pink Floyd в рок величия - и кара ироничния текст на Уотърс, засягащ негативния аспект на парите, да звучи леко противоречиво.
С "Money" в репертоара си групата започва да се сблъсква с неочакван проблем - навсякъде по света публиката настоява да чуе именно тази песен. "Беше истински шок", разказвал е Гилмор. "Да се изправим пред хора, които крещят да изсвирим песента - докато преди това нашата по-съзерцателна публика седеше в пълна тишина и чакаше следващия звук, който ще издадем."
Любопитното е, че "Money" е презаписана от Дейвид Гилмор през 1981 г. за компилационния албум на Pink Floyd "A Collection of Great Dance Songs". Групата наскоро е подписала договор с Columbia Records, но Capitol Records все още държи правата в САЩ върху оригиналната студийна версия от 1973 г. на "The Dark Side of the Moon" и категорично отказва да лицензира "Money" на конкурента си.
За да заобиколи проблема, Columbia Records моли групата да запише песента отново, от нулата. Но Гилмор и Уотърс вече не разговарят помежду си, а барабанистът Мейсън и клавиристът Райт не са на разположение. Така Гилмор презаписва песента сам, изпълнявайки всички партии с изключение на саксофона, който отново е записан от Дик Пари, пише Loudersound.
Точно петдесет години след появата на "Money" Роджър Уотърс издава неочаквана нова версия на песента като част от презаписа си "The Dark Side of the Moon Redux" (2023 г.). Енергичният ритъм на оригинала е заменен от бавна, мрачна акустична аранжировка. Изчезват най-разпознаваемите инструменти - китарата на Гилмор и саксофонът на Пари. Изчезва и гласът на Гилмор, заменен от дрезгавото ново вокално изпълнение на Уотърс.
