Играч и половина: Деница Стоянова, Михаил Александров, натовареният график, пътуванията и какво e да си половинка на футболист

Няма играч, на когото да му се нрави идеята да получи "гол от съблекалнята" в мача. Като опитен футболист Михаил Александров е успял да избегне този неприятен развой на събитията при запознанството си с половинката му Деница Стоянова - поредното попълнение в Играч и половина, поредицата от интервюта, които правим съвместно с нашите приятели от efbet.

Първият контакт между Михаил и Деница е в социалните мрежи, където той уверено атакува, а тя му отвръща с добре подготвена защита. Да, първоначално тя не го приема много сериозно, но след първата им среща на живо, това се променя.

Всъщност "среща" може би не е най-подходящата дума, защото не са били сами, а в компанията на приятели. Въпреки това времето, прекарано с футболиста, е достатъчно за Деница, за да разбере, че е възпитан, притежава чувство за хумор и в него има нещо различно.

Източник: Мира Дерменджиева

Днес двамата играят в един отбор в живота - и в добро, и в лошо. Защото както всички знаем, и футболът, и животът са екипна игра, в която до всеки истински играч стои друг играч.

Деница е модел, но в момента модните ѝ ангажименти са по-скоро епизодични, защото свободното ѝ време е ограничено. Дните ѝ са динамични, но започват най-често с приготвянето на закуска за Михаил и двете им деца.

Следва водене на голямата им дъщеря Миа на училище и на уроци по пеене и по пиано, разходка на малката Амая, и приготвянето на вечеря. Пълнени чушки и паста са сред любимите ястия на семейството, които Деница приготвя с голямо удоволствие. Често включва и децата - най-вече при десертите.

Източник: Мира Дерменджиева

В натоварения си график Деница намира място и за спортуване, въпреки че си признава, че в момента не тренира усилено. Но иначе спининг тренировките и добрият стар фитнес са сред фаворитите ѝ.

МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ

• Настоящ отбор: Славия
• Сменени отбори: 5
• Позиция: халф
• Мачове: 248
• Голове: 26
• Асистенции: 18
• Най-много голове за сезон: 5
• Трофеи: 10
• Стиска палци за: Реал Мадрид и Рома

Освен ангажиментите, за Деница и семейството ѝ пътуванията и опознаването на нови места и култури са много важни. "Това е нещото, което придава цвят и внася много емоции в нас, много знания за света и спомени за цял живот." Любимото ѝ място са Бахамите - поне засега. Миналата година е трябвало да посетят Кения, но пандемията е развалила тези планове.

За да затвърдим, че до всеки истински играч стои друг играч, рязко променяме темпото на игра и питаме Деница с кои футболни термини най-добре би описала връзката си с Михаил.

Оказва се, че тактическата дисциплина за тях е много важна, защото държат дъщерите им да бъдат възпитани и да знаят, че в живота има правила, които трябва да се спазват.

Деница и Михаил искат да са постоянно заедно, за което им помага плътното покритие. С дрибъл пък преминават през полето, в което всеки един е добър.

Източник: Мира Дерменджиева

Какво не знаят хората за Михаил?

Нещо интересно, което не знаят за него, е любовта му към историята. Не знаят колко много време отделя за самоусъвършенстването си и колко влага във всяко нещо, което прави. Не предполагат и за отдадеността му като баща и глава на семейство.

Кой е най-големият предразсъдък, с който се сблъсквате като половинка на футболист?

Много са. Като започнем от това, че жените на футболистите не правят нищо. Че са златотърсачки. Че са глупави или наивни, търсещи бърза слава. Ако във всяко стадо има черна овца, защо трябва да се вглеждаме в нея, а не обърнем внимание на останалите?

Слагането на етикети и стереотипите - като цяло, са неща, от които винаги съм бягала. Моите лични наблюдения за футболните половинки са, че те са амбициозни, работещи, неспиращи своето развитие, успешни, красиви, вдъхновяващи, всеотдайни майки и съпруги. Да, винаги има и изключения, но в коя сфера няма такива?

Източник: Мира Дерменджиева

Какво дава и какво взема спортът от отношенията ви?

Даде ни възможност да пътуваме, да се срещнем с много нови хора, да опознаем различни култури. Но и успяхме да усетим липсата на близките, на родината през призмата на това да горим и изживеем мечтите си някъде, където и да е това.

Спортът ни научи да викаме неволята и да се оправяме сами във всевъзможни ситуации. Научи ни, че за да се радваме на спокойствието, което ни дава, първо ще ни вземе от времето заедно - научи ни на търпение и смиреност.

Кой беше най-трудният момент в кариерата на Михаил, в който сте го подкрепили?

Контузията му през 2018 г. Дойде от нищото и остана в живота ни доста дълго време. Последва операция, след това втора, трета... Дори да искам, не бих могла да опиша пътя от онзи мач в Тула до днес. Помня всеки преглед, всеки професор, всеки разговор, всяка надежда, всяка клиника, всяко подобрение, всяко усложнение.

Беше неописуемо да виждам болката в очите му от това, че не може да бъде на терена и да прави това, което цял живот е практикувал и обича.

Да виждам стремежа и неуморимата воля са онова, което ме крепеше през цялото време и за пореден път ми доказа силата на духа му. Изключително труден бе моментът преди и след третата операция. Никой не я очакваше. Да видиш активен спортист прикован за легло или количка е болезнено, а когато това е най-близкият ти човек - болката е неизмерима.

Преминахме заедно през това, а междувременно се роди втората ни дъщеря, която много помогна болката да се притъпи до известна степен.

Източник: Мира Дерменджиева

Заради ангажиментите на Михаил сте живели в Полша и Русия. Къде е по-лесно и липсваше ли ви нещо в този период?

По-лесно бе в Русия. Това е мястото, където дори сами тримата - Михаил, Миа и аз, бяхме сплотени и се чувствахме на мястото си. Хареса ни поради ред причини, но може би една от главните бе, че руснаците се оказаха много близки до нас, срещнахме страхотни хора там. Миа намери много приятели, а магията на Русия ме преследва и до днес.

Липсваха ни близките, но тогава имахме възможността да ги каним да ни гостуват, което ни зареждаше с много положителни емоции.

В Полша също имаме много приятни моменти, които помним и пазим, но беше и доста трудно, тъй като аз имах работни ангажименти като водеща в телевизия и всеки месец пътувах заедно с голямата ни дъщеря. Прекарвахме една седмица във Варшава и после трябваше да се връщам на работа. Тъкмо свиквахме, и почивката свършваше. Имам лека горчивина от този период.

Какво обичате да правите заедно в свободното си време?

В добри и спокойни времена обичаме да ходим на театър - магия, която ни оставя да мислим, да правим изводи, да помълчим. Обичаме разходките на тихи места, не обичаме шумотевици и дискотеки, обичаме да се грижим за дома си. Удоволствие е за нас и да готвим заедно вкъщи.

Източник: Мира Дерменджиева

Интересувате ли се от футбол и гледате ли заедно мачове с Михаил?

Не точно. Харесвам този спорт, оценявам го и го разбирам, но не като фен. Гледаме мачове заедно като Ел Класико или всеки друг, който е важен за Михаил. Не се правя на специалист, защото е несериозно една жена да коментира мачове в присъствието на мъжа си, който е професионален футболист. А и не е нужно. Всеки трябва да разбира от своето си нещо.

А как се чувствате, докато той играе?

Няма да го крия - след тежката контузия гледам всеки мач със смесени чувства. Сърцето ми лети и бие много силно от вълнение и радост, че го виждам там, където е силата му, но душата ми е леко свита от притеснение - само ние знаем през какво преминахме, за да може днес той отново да е на терена.

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: Love by Iris

Локация: Eirene Studio

Статистика за Михаил Александров: Transfermarkt.com