Ние, хората, често си правим планове за бъдещето, в чийто успехи сме толкова сигурни, че въобще не се замисляме за резервен план - в случай че все пак нещо не обърка. Точно това обаче се случва с Ели Колева, която днес нямаше да познаваме като актрисата от "Много мой човек", ако големият ѝ първоначален план не бе пропаднал.
А планът е бил отдавна зададен, защото завършвайки балетното училище, Ели е трябвало да се занимава с танци професионално. Но лоша и тежка контузия в коляното застава на този път и момичето трябва да тръгне в друга посока, като преосмисли всичко.
Решаваща роля да започне да се занимава с актьорско майсторство изиграва покойният режисьор Цветодар Марков. "Той написа роля специално за мен във филма "Докато Ая спеше", където играя млада актриса, току-що завършила НАТФИЗ и разпределена в театър."
Снимките на филма стартират през януари, когато Ели все още и идея си няма какво да прави с бъдещето си. Знае единствено, че иска да продължи да се занимава с изкуство - но не и под каква форма.
След няколко месеца в лутане, през септември тя вече е студентка в НАТФИЗ. Четири години по-късно стъпва и на професионалната сцена - точно както във филма.
"Когато погледна назад, ми се струва, че всичко е било предначертано - някои дори биха го нарекли съдба."
Днес Ели смята, че повечето хора не знаят нищо за нея, но и май предпочита така да си бъде, "за да ме възприемат като персонажите, в които се превъплъщавам, без да имат допълнителни впечатления от личността ми".
Но пък има един въпрос, който много често ѝ задават - дали наистина цялото ѝ име е Ели. И отговорът веднага е: "Да, цялото ми име е Ели и много си го харесвам."
Източник: Адриана Янкулова
Като оставим глупавите въпроси на страна, Ели Колева е изключително дисциплинирана, защото и балетът, и театърът го изискват. В същото време обаче признава, че е и разхвърляна.
"Това повечето хора около мен биха го казали и е вярно - боря се с него, а когато не успявам, го маскирам като "артистичен хаос".
Но балетът възпитава и оформя още едно качеството у нея - упоритостта. Тя пък довежда и до така характерния перфекционизъм, необходим за усъвършенстването на всеки балетист.
"В прекалената си степен води до обсесии", признава Ели. "Но се старая да не губя баланса и да преследвам целите си търпеливо, работливо и не на всяка цена."
Източник: Hidalgo Productions
Ролята си в "Много мой човек" печели по каналния ред - чрез кастинг. Но най-забавния ѝ момент е от друго прослушване, на което кастинг-агентът ѝ казва: "Спокойно, клиентът не търси красавица." "Оказа се прав - спечелих кастинга", смее се Ели.
Отново с широка усмивка ни казва, че не само визуално си прилича с героинята ѝ от "Много мой човек" Ивана - и тя много иска да следва сърцето си и да учи в Музикалната академия, но баща ѝ Миро (Башар Рахал), иска тя да стане лекар.
"Моят баща също не беше във възторг от желанието ми да следвам актьорско майсторство. Но в никакъв случай не се е стигало до такива крайни ситуации като при Ивана."
И макар и двете да преследват мечтите си и да вярват в любовта, по характер Ели смята, че доста се отличава от Ивана. "Тя е по-голям бунтар от мен."
Източник: Hidalgo Productions
Трудно ли е да изиграеш тийнейджър?
За мен не, защото все още се чувствам на петнадесет. Като говоря с по-големите актьори, те ми споделят, че с годините, не се чувстват много по-различно. И си мисля, че това с възрастта е по-скоро състояние на духа.
В едно представление имах да изиграя три възрасти - 18, 44 и 62. Там срещнах трудности със "зрелите" възрасти, защото нямам личен опит да съм на толкова, но с Ивана нямах този проблем, все пак не чак толкова отдавна самата аз бях тийнейджър.
Предполагам най-големият проблем е дали мога да "мина" за по-малка. И въпреки че по магазини все още ми искат личната карта, започнах да полагам по-голяма грижа за кожата и лицето си. Знаехте ли, че всеки ден трябва да се използва слънцезащита, дори навън да няма слънце? Аз не знаех, но вече го правя.
Ако "Много мой човек" има втори сезон, какво бихте искали да се случи с Ивана?
Много ще се радвам да мине през истинското изпитание за всеки, който е решил да се занимава с изкуство - да разбере дали музиката е нейното призвание, или е било просто един бунт срещу фигурата на бащата. Ще ми е интересно да открие приятели и да проследим първите ѝ стъпки след завършването - този труден преход между училището и сериозния живот.
Източник: Hidalgo Productions
Във филм с кой режисьор или актьор не бихте отказали да участвате за нищо на света?
Нашият пазар е доста ограничен и съм благодарна, когато имам предложения за работа. Но това далеч не се случва толкова често, колкото ми се иска. Отворена съм към всякакви режисьори, актьори и проекти, стига да намеря зрънцето, което ме вдъхновява. Мечтая да работя с Томас Витенберг, Дейвид Линч, Дейвид Финчър, Сам Левинсън, Емир Кустурица, Павел Павликовски. Ако имаше как и със Стенли Кубрик.
Има ли филм или сериал, който можете да гледате отново и отново?
Има много. Любимото ми занимание, след това да се снимам в тях, е да гледам филми и сериали. Два от тях са "Боен Клуб" на Дейвид Финчър и "Още по едно" на Томас Витенберг.
Никога няма да забравя първия път, в който гледах "Боен клуб" - влюбих се (освен в Брад Пит) в начина, по който визуално се разказва една история и те води за носа до самия край, където пък те тряска по главата с голямото разкритие.
"Още по едно" пък е изключително жизнеутвърждаващ, особено като се вземе предвид голямата загуба, която режисьорът преживява по време на снимките. Филмът е посветен на дъщеря му Ида, която трагично загива едва на 19 години. Танцът на финала ме довежда до катарзис всеки път.
А сериалите, които съм гледала най-много, са "Приятели" и BoJack Horseman. С удоволствие гледам и "Наследници" на HBO.
Театър или кино - къде се чувствате по-уверена?
Първите ми стъпки в актьорското бяха пред камера - от втората до шестата си година бях водеща на телевизионно предаване и се чувствам много естествено на снимачен терен. Към днешна дата продължава да е така, но вече се дължи и на опита, и на тренинга, които театърът ми дава.
Къде още можем да ви гледаме?
От две години съм щатна актриса в Театър "Българска Армия", като последните две заглавия, в които участвам, са "Представление и половина" и "Хотел между тоя и оня свят". Също така и в Театър 199 - във "Фернандо Крап ми е написал това писмо", и в "Топлоцентрала" - в "Нощта на покера". Чувствайте се поканени!
