Аня Кристофсен е родена с "невидимо" увреждане. На 28-ата седмица от бременността на майка ѝ ѝ поставят диагноза синдром на VACTERL - акроним, описващ вертебрални, анални, сърдечни, трахеални, езофагеални, бъбречни и дефекти на крайниците.
На родителите е казано, че бебето може да не оцелее, да не говорим, че ако го направи, го очаква дълъг път на операции и предизвикателства, които предстоят. Някои от малформациите означават, че няма как Аня да вкара храна или вода в или извън тялото си - тръбата за храна е свързана с тръбата за въздух, а не със стомаха и има един тазов отвор (клоака) вместо три.
На пет месеца я карат в хирургия, за да я поддържат жива, реконструират хранителните и дихателните ѝ тръби и ѝ правят колостомия (на червата) и везикостомия (на пикочния мехур), за да може да изхвърля отпадъците от тялото си.
На седем месеца Аня претърпява пълна реконструкция на таза, преди няколко месеца по-късно да ѝ затворят стомаха. Оттогава се бори с чревна инконтиненция. И никой медицински специалист не може да предвиди какъв ще бъде животът ѝ с това рядко заболяване.
Първите пет години всъщност протичат много тежко - в операции, болнични престои и консултации със стотици лекари. След това обаче Аня има няколко години, в които се радва на сравнително добро здраве и живее така сякаш медицинските ѝ проблеми са неща, които е успяла да преодолее. Така, сякаш увреждането ѝ е нещо, което е надраснала. Оказва се, че не е така.
Сега, в 20-те си години, Аня е изправена пред различна реалност. Има повече операции и процедури под анестезия, отколкото може да преброи (приблизително 35) и около 150 приема в болница. Образованието, работата и кариерата ѝ всъщност са зависими от здравето ѝ.
Преживява живота си с чувство за изолация, осъзнавайки, че не се вписва в свят, който не се грижи за нея или не изглежда да разбира спорадичните заболявания и невидимите увреждания. Тъй като непрекъснато ѝ се налага да отсъства заради прегледи и проблеми със здравето, Аня разбира, че не може да започне нормална работа.
Затова решава, че трябва да използва своите белези и увреждания и да ги представи като разнообразие в модата. И въпреки че се оказва много трудно, успява да намери агенция за модели, с която да подпише договор.
И след като ѝ е даден първият шанс, Аня започва да работи невероятно упорито. Успява да си уреди много работни ангажименти, като сред тях е и участието ѝ Mercedes Benz Fashion Week в Амстердам, когато е на 17 години, и класирането за първа подгласничка на Miss Grand Australia - третият по големина конкурс за красота в Австралия, през 2019 г.
Малко по малко Аня Кристофсен се посвещава на застъпничеството на хората с увреждания, като участва в международни конференции и публикува книгата си Behind the Smile: An Inspirational Journey from Disability to Ability. Започва да работи с болници и организации с нестопанска цел и наставлява други хора с увреждания. Така разбира, че нейната история може да резонира сред хората в световен мащаб и да има положително въздействие върху живота им.
Аня осъзнава, че преживяните от нея всички хронични заболявания и увреждания имат стойност, която не може да бъде научена или купена, но чрез нея тя успява да подобри здравните резултати и на милиони хора по света.
Така създава Champion Health Agency, която предоставя персонализирана услуга за управление на хора с хронични заболявания и увреждания (и лица, които се грижат за тях), за да ги свържат с възможности за подобряване на живота и здравната система.
Освен това Аня помага на хората с увреждания, като им предоставя възможности въз основа на целите и ключовите им проблеми, за да могат те да променят живота си и да имат гъвкави възможности за доходи и реализация, разказват от Truly.
