Може все още дори да не сме преполовили годината, но от стрийминг платформите продължават да разширяват каталозите си с толкова много нови заглавия, че ни е трудно да им наваксаме. И както добре знаем, Netflix са сред най-продуктивните и освен филми, не спират да създават и нови сериали. А една от последните им продукции успя да предизвика истински фурор веднага след излизането си, получи множество положителни оценки от зрители и критици, и продължава да се обсъжда в онлайн пространството.
Става дума за Adolescence. Премиерата на сериала от четири части бе миналата седмица и бързо се превърна в най-гледания в платформата през изминалия уикенд в световен мащаб. Още през първите четири дни от излизането си в Netflix той е достигнал повече от 24 милиона гледания, пише Variety.
Каква е историята в Adolescence
Сюжетът на британския сериал проследява последствията от убийството на тийнейджърка, за което е арестувано 13-годишно момче от нейното училище. Младият заподозрян е Джейми, изигран от новооткрития талант Оуен Купър. В ролята на негов баща пък влиза актьорът Стивън Греъм, който е и един от създателите на сериала.
Историята в Adolescence е особено актуална за съвремието ни, тъй като хвърля светлина върху пагубното въздействие, което оказват социалните мрежи и инфлуенсърите мизогинисти върху някои тийнейджъри.
Какво разказва екипът на сериала за неговата важна социална тема
В интервю за The One Show на BBC Стивън Греъм споделя, че вдъхновението за Adolescence е дошло, след като е гледал два отделни репортажа за момчета, намушкали до смърт момичета. "Просто си помислих, какво става в обществото, където подобни неща стават редовно явление?"
Другият от създателите на сериала - Джак Торн, допълва, че заедно с Греъм са искали да погледнат директно "в очите на мъжката ярост". Пред Front Row на Radio 4 той обяснява, че главният герой е бил подбуден за действията си от послания като тези на Андрю Тейт и "гласове много по-опасни от този на Андрю Тейт".
По думите на Ерин Дохърти - актрисата в ролята на детския психолог, сериалът има смелостта да повдигне темата за нещо, което занимава обществото и днес и е проблем, за който продължаваме да гледаме в новините.
"Така че всичко, за което можем да бъдем отговорни, е да водим дискусията и да се надяваме, че го прави. Това просто позволява на родители, лели, чичовци, дори просто приятели, да участват в разговора", споделя още тя.
Мненията на критиците за Adolescence
Освен заради своята важна социална тема, Adolescence е оценен високо от зрители и критици и заради впечатляващия си начин на заснемане. Всеки един от четирите епизода с продължителност от по един час е сниман в one-shot, т.е в единичен, непрекъснат кадър, което е особено предизвикателно за изпълнение както от страна на екипа зад камера, така и за актьорите.
В своята рецензия Люси Манган от Guardian пише, че техническите постижения на сериала са съчетани с актьорски изпълнения, достойни за награда, както и "сценарий, който успява да бъде интензивно натуралистичен и изключително емоционален в същото време". По думите ѝ Adolescence е "дълбоко вълнуващо, дълбоко мъчително преживяване", определяйки го като най-близкия до съвършенството телевизионен продукт от десетилетия насам.
Том Пек от Times също не е спестил възхвалата си за сериала, описвайки го като "пълно съвършенство".
Телевизионният критик на Telegraph Анита Синг обаче предупреждава, че Adolescence е "опустошителен" за гледане, като добавя: "Това е драма, толкова тихо опустошителна, че няма да я забравя много дълго време."
Освен това тя не пропуска да похвали и актьорските изпълнения. Според нея Стивън Греъм е най-добрият съвременен актьор, но "наистина забележителното изпълнение" е на младия талант Оуен Купър.
В рецензията си за Deadline пък Джейк Кантър пише: "Adolescence е безупречен като четиричасова телевизионна драма, която някога съм гледал. Остава в съзнанието ми дълго след като са се завъртели надписите. Удивителна телевизия."
По думите на Алън Сепинуол от Rolling Stone пък сериалът е "сред най-добрите неща - и ранен претендент за най-доброто нещо - което ще видите на малкия екран тази година".
А докато Маргарет Лайънс от New York Times го обобщава като "богато произведение на социалната критика", тя споделя също, че конкретно третият епизод е "един от най-завладяващите телевизионни часове, които съм гледала от дълго време".
