Както традицията повелява, от няколко години насам, всеки петък представяме пет нови песни от седмицата. Тъй като тази седмица петъкът е малко по-специален и празничен, защото е Разпети, решихме песните да не бъдат нови, а добре познати стари парчета, свързани по един или друг начин с предстоящия християнски празник - Великден.

Джуди Гарланд и Фред Астер - "Easter Parade" (1948 г.)

Независимо дали се разхождат по Пето Авеню, или се скитат като двойка безделници, в страхотното изпълнение на "A Couple of Swells", Джуди Гарланд и Фред Астер водят след себе си пъстър карнавал от музика и нестихващи танци, като не оставят шареният "Easter Parade" ("Великденски парад") да мине покрай нас, без да се включим.

The Beatles - "Here Comes The Sun" (1969 г.)

Тъй като вече сме на тема пролет, какво биха били първите топли дни от сезона без тази класическа песен на The Beatles "Here Comes The Sun"? "Ето го слънцето, ду-ду и всичко е наред", както пее четворката от Ливърпул.

Арета Франклин - "Amazing Grace" (1972 г.)

Улавяйки прераждането, което празникът символизира, "Amazing Grace" е изпята майсторски от хора като Андреа Бочели, Рей Чарлз, Селин Дион и Даяна Рос. Но изпълнението на духовния химн от Арета Франклин несъмнено е най-доброто. "Amazing Grace" донесе на Арета Грами през 1973 г. за най-добро соул госпъл изпълнение и остава най-продаваният госпъл албум на всички времена.

Кийт Грийн - "Ester Song" (1977 г.)

Освен да бъде музикант, Кийт е чувствал практическата необходимост от богословие. Особено силно е повлиян от писанията на Чарлз Фини, което ясно си личи и в по-голямата част от музикалното му творчество. Вокалите на Грийн с пианото за фон правят "Easter Song" една от най-изключителните му песни.

U2 - "Sunday Bloody Sunday" (1983 г.)

"Sunday Bloody Sunday" е една от най-откровено политическите песни на U2 е и една от най-обичаните в тяхното творчество. Текстът отпраща към събитията от 1972 г., когато британски войници убиват 26 демонстранти в северноирландския град Дери и отприщват вълна на сектантско насилие в британската провинция. Събитието остава в историята като Кървавата неделя.

Въпреки това, философски песента се разширява далеч отвъд тези специфични събития. "Sunday Bloody Sunday" завършва с алюзия към Великденската неделя, когато Боно пее: "Истинската битка току-що започна да претендира за победата, която Исус спечели в неделя". Неведнъж на концерти Боно я е обявявал с уточнението: "Това не е бунтовническа песен".