В нашето общество не е прието да се проявяват емоции. Ето защо ние преживяваме страха или гнева си мълчаливо, сподавяйки ги и заравяйки ги дълбоко в нас. Всички тези отрицателни емоции се натрупват някъде вътре в нас, в някакви резервоари на съзнанието, като ни тровят и ни правят по-слаби и възприемчиви към нови страхове и злоба, пишат от Тя.bg.

Как да се изчистим от тези емоции и да повишим устойчивостта си към емоционалния стрес?

В редица психологически школи емоционалното развитие на човека се разделя на три нива. Първото ниво е сподавянето на емоцията, когато не си позволяваме да я преживеем, а я натикваме във вътрешния резервоар. Второто ниво - проявление, когато ние проявяваме емоцията навън и по такъв начин я преживяваме. Третото ниво е управление.

Това е, когато умеем да проявяваме емоциите с полза (злобата използваме за борба, страха - за бягство, печал - за възстановяване), а при необходимост можем да преживеем емоцията и без нейното външно проявление (обърнете внимание: не да я сподавим, а да я преживеем, без да я проявим външно).

При раждането ние веднага се оказваме на второто ниво на емоционално развитие. Проявяваме всичките си емоции, като по този начин успешно ги преживяваме и бързо ги забравяме. В детството нашите емоционални резервоари са празни и готови да се напълнят с висшите чувства на радост и любов.

С времето обаче ни обучават да подтискаме низшите емоции и да се нараняваме, като сподавяме страха и гнева. "Да викаш е лошо" - и ние подтискаме гнева. "Не плачи като бебе" - и страхът се отправя към резервоара.

Колкото повече емоционални резервоари са запълнени с низши емоции (страх, гняв, мъка), толкова по-зле се чувстваме и толкова повече поводи за страх или гняв срещаме на улицата, на работа, в семейството, като същевременно ставаме по-чувствителни към тези нови страхове и те все по-силно ни тревожат.

Какво да направим?

Първата стъпка е да позволите на себе си да проявявате емоциите си. Сигурно ви смущава идеята да се разплачете пред хората - тогава се уединете. Когато сте сама, ще можете да плачете, да крещите, да биете стените, да ритате вратите, мебелите, да псувате на глас, да удряте или да размахвате ръце - с една дума, да проявявате всички емоции според желанието и състоянието си.

Същевременно, освободените резервоари не бива да остават пусти. Така те бързо ще се напълнят отново със същите низши емоции. За да се защитите от това, трябва да напълните резервоарите с радост и любов.

Твърде вероятно е след сеанса с крясъците и псувните насаме, да ви стане смешно и да се разсмеете. Смейте се на воля! Ако обаче веселието не се появи, ще трябва да положите усилия да се заредите позитивно: мислете за хубавите неща в живота си или си помечтайте за светлото си бъдеще.

На някои хора, за съжаление, никакви техники не им помагат да намерят нещо позитивно в живота си. В този случай е нужна външна помощ: весел и позитивен приятел, мъдър и позитивно настроен свещеник или опитен психотерапевт.

Когато започнете да практикувате изпразване на резервоарите насаме, ще откриете, че започва да ви става по-лесно да проявявате емоциите си и пред хората. Най-важното обаче е, че такова незабавно преживяване на емоциите съществено облекчава живота и подобрява настроението.

В случаите, когато обстоятелствата позволяват проявата на емоции - не ги скривайте. Когато усещате, че външната проява на чувствата ви е неуместна и може да ви навреди, задръжте емоцията, докато се приберете в къщи или някъде, където може да се уедините.

Емоциите се преживяват единствено чрез изявата им. Когато се научите да не ги сподавяте, а да ги изявявате, ще видите как ще се подобри настроението ви, ще се повиши самочувствието ви и ще станете по-издръжлива на ежедневния стрес.
Така, вместо да държите низшите емоции вътре в себе си, вие лесно ще се избавяте от тях, съхранявайки в себе си само радост и любов.

Тя.bg