"Затворниците убиваха котенцата си за отмъщение. Затова вече са забранени." Така пред Guardian фотографът и актьор Владимир Карамазов описва една от най-покъртителните истории, на които става свидетел по време на продължителния си проект в Беленския затвор.
Разположен на остров в река Дунав, на границата с Румъния, затворът в Белене е най-строго охраняваният в България. Бягството от него е почти невъзможно, а именно там излежават присъдите си и най-много осъдени на доживотен затвор за убийство у нас.
Именно там Карамазов заснема кадъра, който смята за най-важния в своята работа. Зад него обаче стои история, която трудно може да остави някого безразличен.
На острова живеят десетки бездомни котки, гълъби и безброй комари. Преди години затворниците често прибирали малките котета и ги отглеждали като домашни любимци. Когато Владимир започва проекта си "По Божия милост", много от лишените от свобода все още се грижели за котки. Но дори една невинна привързаност може да се превърне в оръжие.
"В затвора домашните любимци се превръщаха в средство за наказание. Затворници убиваха котките на други затворници от отмъщение или за да ги наранят. Затова вече са забранени", разказва той.
Същото се случвало дори с цветята. Някои ги отглеждали с месеци, поливали ги и ги пазели като единственото красиво нещо в ежедневието си, а други ги унищожавали нарочно. Всичко, към което един затворник успее да изгради емоционална връзка, може да бъде използвано срещу него. Самотата е част от наказанието - без семейство, без близки, без нищо, към което да се привържеш.
Макар мнозина да го познават като телевизионен водещ и актьор, Владимир Карамазов признава, че любопитството му към живота зад решетките го отвежда на съвсем различно място. В продължение на цяла година той прекарва безброй дни в Белене, живее по режима на затворниците, разговаря с тях и слуша историите им.
"Там има друг свят - с различни правила, различен език, дори различна валута. Цигарите са пари", казва той пред изданието.
Да получи разрешение за подобен достъп никак не било лесно. Искал свободно да снима навсякъде в затвора и без ограничения - нещо, което рядко се допуска. Разговорите с осъдените постепенно променят и собствените му представи.
"Осъзнах, че почти всичко започва още в детството. Около 99% от хората там са израснали без любов, без пари или в семейства, белязани от насилие. Нещо е било счупено още тогава."
Според него това не е проблем само на престъпниците, а на цялото общество. Когато представя проекта си в Националната галерия в София, реакциите са неочаквани.
"Хората плачеха. За първи път виждаха затворниците като човешки същества, а не само като престъпници. Всички сме хора, просто не всеки получава шанс за добър живот."
В началото самият Карамазов изпитвал истински страх от осъдените на доживотен затвор без право на замяна: "Мислех си, че това са хора, които нямат какво да губят и могат да ме убият просто така."
Затова помолил директора на затвора винаги да го предупреждава, ако някой такъв се намира наблизо. Един ден директорът го запознава с Милчо и му казва да прекара деня с него. Владимир дори го моли да му каже, ако срещнат някой от най-опасните затворници.
Милчо само се усмихнал.
"Как си ги представяш?", попитал той.
"Не знам... с вериги?", отвърнал Карамазов.
На следващия ден въпросът се повторил. Тогава Милчо спокойно казал: "Аз съм един от тях. Излежавам доживотна присъда без право на замяна."
"Бях шокиран. Не можех да повярвам, че човекът, с когото два дни разговарях, е извършил убийство. Онази нощ изобщо не успях да заспя", спомня си актьорът.
Най-трудният въпрос, който си задава след преживяното, е дали човек може да стане приятел с убиец.
"Тежката истина е, че може."
Първите три месеца след началото на проекта са изпълнени с кошмари. Историите, които чува, са ужасяващи, но той съзнателно избира да не ги разказва към снимките си.
"Не исках фотографиите ми да осъждат. Исках да задават въпроси - откъде започва престъпният живот и как се стига дотам."
Днес Владимир Карамазов поддържа приятелски отношения с трима затворници, излежаващи доживотни присъди без право на замяна. Самият той признава, че проектът е променил живота му из основи.
Най-силният момент за него е свързан отново с Милчо. Осъденият има три деца. След убийството не само отнема нечий живот, но разрушава и собствения си свят.
Карамазов се среща с една от дъщерите му, която му признава, че в продължение на 15 години е мразела баща си заради стореното. Докато един ден не осъзнала, че тази омраза унищожава най-вече самата нея и тогава решила да му прости.
Когато Владимир разказал това на Милчо, той избухнал в сълзи: "Каза ми, че това е най-важният момент в живота му. Никога не е знаел, че дъщеря му му е простила. И че вече може да умре щастлив."
Проектът "На тяхно място" със 77 кадъра на Карамазов излиза като книга на англоезичния пазар този месец от издателство Gost books. На английски заглавието е For the Grace of God.
