Изложбата на художника Георги Велчев в Националната галерия е първото му мащабно представяне в София. Ще бъдат експонирани около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от творчеството му.
Почти до края на ХХ век той остава малко известен на специалистите и ценителите на изкуството. С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му.
Изложбата се открива на 14 юли и ще продължи до 28 август. За Георги Велчев може да се каже, че е един от новаторите в българското изкуство от 1920-те и е сред най-големите майстори на морския пейзаж.
Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. От 1910 до 1920 (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов.
Още в най-ранните си творби от 1917 - 1920 проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации.
Автопортрет
Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.
От 1920 до 1922 г. Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека.
Париж
През 1923 г. пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Изложбите му в Карлсруе и Висбаден са добре приети, пътува и рисува в планините на Тирол, посещава Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен.
В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове.
През 1924 вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931 и устройва осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си.
По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.
В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев.
Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков.
Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.
Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева.
След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов.
Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1924, които представят художника в по-различна и истинска светлина. От 2008 музеят е филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна.
Куратори на изложбата са Боян Боев – уредник на ХМ „Георги Велчев“ и Румен Серафимов – уредник в ХГ „Борис Георгиев“.
