„Лабиринти на растежа" би могло да бъде мотото на изложбата от творби на най-малките ученици - осмокланиците в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров". „Лабиринт" е една от любимите им теми в часа по композиция.
Дали се дължи на факта, че всеки ден прекаран в училище е сериозно изпитание за довчерашните безгрижни хлапета. Изпитание на упорството им да устоят своя професионален избор и посока без да попаднат в поредният тупик. Навярно веки ден, един от тях, поне веднаж се отрича от решението си да стане художник, защото пътят към тази цел е доста неясен, но затова пък осеян с трудности.
Една от трудностите е преминаването от спонтанноста на детската рисунка към осмислянето на композиционните проблеми на картината. От играта с красивата случайнот към дирижираната спонтанност. Един процес на овладяване или отказване, на научаване и отучване, който ще продължи през целия живот. Защото какво е животът освен едно постоянно лутане в лабиринтите на собствените ни страхове, съмнения, надежди и мечти.
Хубавото е, че в рисунките на осмокланиците има все още от детската енергия, съчетана чаровно с първите пориви на духа не само да изобразяват, но чрез изображението да внушават, да вълнуват, да ни накарат да се замислим.
