Оригиналните акварели на Феликс Каниц, се представят за първи път по повод честванията на 140 годишнината от създаването на Българската академия на науките на 12.10.2009 година.. Те са дарени от племенника на Феликс Каниц на Академията през 1936 и са пазени в Архива на БАН.
Феликс Каниц е роден в Будапеща през 1829 г. Първият му контакт с България е през 1860 г., когато той за първи път влиза в страната, идвайки от Сърбия. Известният славист и научен патрон на Каниц - Франц фон Миклошич му издейства средства за проучвания в България. Интерес представлява съвпадението на научните интереси на Каниц с политическите на Австро-Унгария. Това му дава възможност да пътува с финансовата подкрепа на държавата.
Невероятен гравьор, с почти фотографска точност той изработва карти на изминатите от него маршрути. Каниц изготвя „Оригинална карта на Дунавска България и Балканите", коригира допуснати грешки от Ами Буе, Барт и Огюст Викенел. Руският генерален щаб работи с неговите карти и ги използва за военните действия през Освободителната война. За това той е награден от император Александър ІІ с орден „Св. Станислав".
Акад. Мавродинов твърди, че Каниц е най-големия познавач на средновековната българска култура. Каниц е бил близък на Георги Раковски, подкрепя борбата за независимост на българската църква. По време на Априлското въстание пише поредица от статии в западните вестници в защита на българите. Последното пътуване на Каниц през България е в 1877 г.
През 1904 г. Феликс Каниц умира. България загубва един от най-верните си приятели.
