„Седем" (7edem) е една от свежите български банди, които ще срещнете из софийски заведения като „Маската", „Суингинг хол" и „Бекстейдж". За тях не е задължително да се пише всеки ден, но вдъхват надежда, че в България все пак се прави и качествена музика.

Седем кратки факта за тях:

1. Наскоро излязоха с ново парче в симпатичен летен реге стил - „А това трябва да е любов" и може да бъде чуто тук:

2. Записали са с Любо от група „ТЕ" песента „You are the sunshine of my life", която е в шапката на предаването „Море от любов"

3. Бандата се събира през 2000 г. и след редица промени в състава, сега в него са: Наско - вокал и китара, Стенли - тромпет, Ники - бас, Лазар - барабани и перкусии и Кирил - тромбон

4. Песента, с която изгряват през 2000 г., е „Още една бира por favour" от първия им албум „Всички сме луди", който излиза 2001 г.

5. Ако ги познаваш и все пак си се чудил къде изчезнаха напоследък: през 2006 г. бяха на турне из Бразилия и са посетили градове като Сантос, Сау Паулу, Рио де Жанейро и Салвадор.

6. Въпреки, че е имало случаи, в които броят на момчетата в групата да варира от три до осем, се казват „Седем" - заради Седемте чудеса на света

7. Пият много бира. Дори новото им парче е записано със съдействието на бирария "При кмета", които са им спонсори, а вече и приятели.

Дори само първият факт бе достатъчен повод, да се срещна с фронтмена Наско.

Кажи ми нещо повече за новото парче? Клипът предстои да излезе съвсем скоро. Почти готов е, трябва му само монтаж. В него има много кадри от личния ни архив от турнето. Плажове, мацки по бански - такива неща...

По какъв повод бяхте на турне? Наеха ни от една английска компания да свирим. Обиколихме супер много места. И на островите Кабо Верде бяхме. Всъщност най-якото е, че се запознахме с нови хора и се върнахме заредени с много положителни емоции...Не знам и аз как да ти преразкажа.

Предполагам наистина е трудно да се пресъздадат толкова впечатления и решавам да го попитам за един от популярните митове за столицата на Бразилия:

Вярно ли е, че престъпността в Рио де Жанейро е толкова страховита? Абсолютно! На улицата всеки момент могат да те нападнат и въобще не се шегуват. Даваш всичко, което ти поискат, понеже иначе ще те пречукат, ей така. Луди са! На един приятел например в Салвадор му опрели пистолет в главата и: „Сваляй!" Часовници, всичко. На плажа трябва да ходиш само по бански. Каквото и друго да носиш, могат да ти го вземат. Като изключим това е прекрасно място... пълно с красиви бразилки.

Какво друго се случва около групата? В момента репетираме с две нови попълнения: Киро на тромбон и Лазар на барабани.

Ще ми разкажеш ли малко повече за тях? При нас тромбонът винаги е бил много важен, затова се радвам, че попаднахме на Киро. Още е млад, но дава надежди. Дори вече свири в Операта. Лазар пък е як барабанист. Имаме допирни точки за много неща и бързо влизаме в синхрон. Това е супер важно. За да се получи готино музиката, трябва всеки елемент да е изсвирен в подходящия момент. Затова се стараем, да се събираме с музиканти, които са свирили и в други групи. Има много талантливи пичове, които обаче не могат да работят в колектив и тогава нещата не се получават добре. Обмисляме идеята да имаме и перкусионист.

Предвиждате ли още съвместни проекти с други банди? Не за сега. Тези неща се получават готино като се случват спонтанно.

С Любо от „ТЕ" как се случи? Случайно стана. Аз съм приятел с него още от времето, когато свирехме в „Кънтри клуб" и „Фънкис" с разни групи. Говоря за 1997-98 година. Спомням си, че когато дойде в студиото да запише неговата част от „You are the sunshine of my life" имаше рожден ден. Като влезеш в My Space, можеш да видиш с кои групи сме близки.

Свирите и по частни партита. Имало ли е някакви по-странни случки? Преди много време ни поканиха са свирим на рожден ден в някакво голямо заведение. Като отидохме там...леле. Едни оркестри, едно трошене на чинии. Стояхме и се чудехме - какво правим там? Подобна случка е описана в текста на новото парче.

От предварителния ни разговр разбирам, че Наско обича: риболова, мастиката (но без „Заарска) и предпочита брюнетки. Тук услужливо допълва, че все пак в една жена пигментацията на косъма не е най-важното, така че блондинките и червенококите също могат да си отдъхнат. Темата към жените провокира следващия ми въпрос:

Ако попаднеш на самотен остров и трябва да вземеш само едно нещо с теб, жена или китара би избрал? Сложен въпрос... не мога без жена, но няма да мога и без китара...Не, няма да мога без китара.

Какво е любовта? Начин на живот. Трябва да обичаш нещата, които правиш. С цялото си сърце при това...Всичко, всичко трябва да е любов.

„Добър край" - казвам му, след което той грабва китарата и запява новото парче, а за мен - „Още една бира por favour".