Време е да забравим клишето, че музиката е просто "култура на субсидии". Ново национално изследване показва нещо съвсем различно: българската музикална сцена генерира впечатляващите 145 милиона евро годишно.
Данните бяха представени от Асоциация на независимите музикални изпълнители и продуценти (АНМИП) и глобалната изследователска агенция KANTAR - и звучат като хит, който тепърва ще се върти дълго.
Музиката расте по-бързо от очакванията
Пазарът се развива с устойчиви двуцифрени темпове - по-бързо, отколкото показват официалните статистики. Най-важният "спонсор" на индустрията? Публиката.
Източник: iStock
80% от приходите идват директно от крайните потребители - хората, които купуват билети, абонаменти, мърч и подкрепят любимите си артисти.
А стриймингът? Той вече не е бъдеще - той е настояще. Само за пет години приходите от дигитални платформи са се утроили и достигат над 9.5 млн. евро годишно. Българската музика се слуша навсякъде - от слушалки в метрото до плейлисти на другия край на света.
Концертите са новият златен стандарт
Живата музика държи пулса на индустрията. Продажбата на билети за концерти и фестивали формира 57% от всички приходи - повече от половината пазар. Фестивалното лято, клубните турнета и аренните концерти не само пълнят залите, но и захранват икономиката около тях - от сцени и техника до туризъм, хотели и транспорт.
Източник: iStock
Паралелно с това приходите от авторски и сродни права чрез ПРОФОН и Музикаутор скачат съответно с 19% и 37% за последните три години. Това означава едно: пазарът става по-професионален и по-прозрачен.
Музиката като стратегия, не като разход
Източник: iStock
От АНМИП са категорични - време е институциите да спрат да гледат на музиката като на културен разход и да я разпознаят като стратегическа инвестиция. Мащабът вече е налице. Потенциалът - също. Това, което липсва, според анализа на KANTAR, е координирана държавна политика, която да превърне локалния успех в международен пробив.
България може да утрои музикалния си износ
Източник: iStock
Проучването заключава, че страната има реален капацитет да утрои международното си присъствие, ако институциите работят синхронизирано. Талант има. Публика има. Дигитални канали има. Необходима е архитектура, която да свърже всичко това в устойчив модел за глобално развитие.
Как са изчислени 145-те милиона
Докладът на KANTAR комбинира национално представително потребителско проучване, експертни интервюта с ключови фигури от музикалния и финансовия сектор, анализ на публични статистически данни и финансови отчети. С други думи - не става дума за ентусиазъм, а за измерена икономическа реалност.
