Без музиката дори и най-великият филм трудно предава внушенията, заложени от авторите му. С риск да прозвучи силно, без нея киното се превръща просто в поредица от картинки, в които едни хора говорят и вършат едни неща. Понякога тя е просто приятен фон, но друг път се превръща в истински главен герой на продукцията. Тук отдаваме дължимото на петима композитори, обогатили неимоверно филмовото изкуство с работата си. Техните мелодии най-вероятно ще се тананикат от феновете десетилетия напред и дори шумът от хрупане на пуканки в кинозалата трудно някога ще заглуши посланията им.
Джон Уилямс
Филми (когато става дума за поредица, даваме само общото име): „Междузвездни войни", „Супермен", „Индиана Джоунс", „Списъкът на Шиндлер", „Джурасик Парк", „Хари Потър", „Спасяването на редник Раян", „Челюсти", „Извънземното", „Роден на четвърти юли", „Джей Еф Кей", „Слипърс", „Седем години в Тибет", „Изкуствен интелект", „Специален доклад", „Хвани ме, ако можеш", „Близки срещи от третия вид"
Награди: „Оскар" - 5 пъти (49 номинации, рекорд за композитор), „Златен глобус" - 4, „Еми" - 3, БАФТА - 7, „Грами" - 18
Музиката на Джон Уилямс е може би най-разпознаваемата във филмовия свят. Достатъчно е само да си припомним класическите теми от „Междузвездни войни". Открай време той си партнира със Стивън Спилбърг - не е правил музиката само за два от филмите на великия режисьор. Честно работи и с Джордж Лукас и Крис Кълъмбъс. Уилямс е човекът, доказал, че легендарна музика може да се прави и само с две ноти - основната тема в „Челюсти" използва само ми и фа.
Ханс Цимер
Филми: „Карибски пирати", „Цар лъв", „Батман", „Генезис", „Гладиатор", „Шифърът на Леонардо", „Рейнман", „Тънка червена линия", „Последният самурай", „Крал Артур", „Мъж от стомана", „Шерлок Холмс", „Интерстелар", „Да возиш мис Дейзи", „Колкото - толкова", „Мисията невъзможна", „Истински романс", „Дни на грохот"
Награди: „Оскар" - 1, „Златен глобус" - 2, „Грами" - 4.
Цимер продължава да е непоклатима институция във филмовата музика. Последната му номинация за „Оскар" беше от тази година - за настръхващата музика към „Интерстелар". Самоукият немец е смятан за един от най-иновативните таланти в Холивуд и за баща на идеята за смесването на електронна музика с традиционни оркестрови аранжименти. Работи често с Ридли Скот и Кристъфър Нолън. Спилбърг е един от най-големите му фенове и може би само лоялността на режисьора към Джон Уилямс е причина Цимер да не се е превърнал в предпочитания му композитор.
Енио Мориконе
Филми: „Имало едно време на запад", „Мисията", „Недосегаемите", „Имало едно време в Америка", „Гадни копилета", „Джанго без окови", „Добрият, лошият и злият", „За шепа долари"
Награди: „Златен глобус" - 2, БАФТА - 5, „Грами" - 1
Символът на „спагети уестърните", италианският трубадур на Дивия запад, е дал на света много незабравими мелодии. Тази от „Имало едно време на запад" е сигурно най-известната, писана някога за хармоника. „Металика" пък винаги откриват концертите си с епичното The Ecstasy of Gold от „Добрият, лошият и злият". Мориконе обаче не е само композитор за уестърни - творил е за почти 400 филма в най-различни жанрове. Може би единствената причина да няма все още „Оскар" е, че американският разпространител на „Имало едно време в Америка" не успява да подаде необходимите документи, за да бъде саундтракът на филма разгледан за номинация. Все пак през 2007-а му е присъдена почетна награда на Академията, а речта му при получаването й е дублирана на английски от самия Клинт Ийстуд, с когото работят в продължение на 40 години.
Вангелис
Филми: „Огнени колесници", „Блейд рънър", „1492: Завладяването на Рая", „Мадагаскар", „Всемогъщият Брус"
Награди: „Оскар"
Филмовите творби на гръцкия електронен музикант много лесно влизат под кожата и никога не те оставят равнодушен. Основната тема от „1492: Завладяването на Рая" ни повежда на далечни пътешествия, тази от „Огнени колесници" ни кара да повярваме, че няма нищо невъзможно... Самоукият музикант композира от четиригодишен, но не може да пише и чете ноти.
Хауърд Шор
Филми: „Властелинът на пръстените", „Хобитът", „Мълчанието на агнетата", „Седем", „Авиаторът"
Награди: „Оскар" - 3, „Златен глобус" - 3, „Грами" - 4
Шор разкри огромния си потенциал още в началото на кариерата си с опъващата нервите музика към трилъри като „Мълчанието на агнетата" и „Седем". Шедьовърът му обаче дойде в началото на новия век. Епичният саундтрак към трите серии на „Властелинът на пръстените" идеално допълваше атмосферата на филмите и сякаш беше написан в близко сътрудничество със самия Толкин. Естествено, канадецът нямаше как да не бъде избран за композитор и на трилогията „Хобитът".