Унгарският режисьор Янош Сас прие председателското място в международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда за най-добър игрален филм на 13-ия Международен София Филм Фест, както и наградата за най-добър български късометражен филм JAMESON.

В журито ще бъдат още израелският продуцент и режисьор Дорон Еран, българският актьор Момчил Карамитев, живеещ и работещ в САЩ, известната българска журналистка Елена Йончева и сръбският режисьор Стефан Арсениевич (носител на Наградата за режисура на 12-ия София Филм Фест, 2008).

Режисьорът Янош Сас е роден на 14 март 1958 г. в Будапеща. Учи драма и театрална режисура в Академията за театър и филмово изкуство, където в момента преподава. Член е на Европейската филмова академия. Той работи в продължение на години в Националния театър на Будапеща.  Режисира телевизионни поредици и филмите "Не безпокойте" ("Don t Disturb!", 1990), "Войцек" ("Woyzeck", 1994) и "Момчетата на Уитман" ("The Witman Boys", 1997).

Сас е режисьор и на документален филм за Фондацията на Стивън Спилбърг, създадена в памет на жертвите на Холокоста - "Очите на Холокоста" (Eyes of the Holocaust, 2000), който е представен на Лос Анджелиския еврейски филмов фестивал.

Филмът "Войцек" печели 20 награди от участието си в 55 международни филмови фестивали из цяла Европа, включително Наградата на Европейската Филмова Академия (FELIX) за най-добър нов европейски филм в Берлин и Специалната награда на журито в Бергамо; "Момчетата на Уитман" обикаля 50 международни фестивала, представен е в официалната селекция на Кан и печели няколко награди, включително за най-добра режисура на Московския международен филмов фестивал и Голямата награда на фестивала в Гент; "Не безпокойте"("Don t Disturb") получава наградата за най-добра режисура на фестивала в Богота, Венецуела, и е обявен за най-добър филм в Братислава.

Известният израелски продуцент на повече от 35 филма и режисьор Дорон Еран е роден на 20 юни 1955 г. в Тел Авив. В творческата му биография наред с пълнометражните филми са и над 40 телевизионни драми, както и документални филми за националния и международни пазари. Много често работите му са селектирани и номинирани на големи международни фестивали - "Gods Sandbox" (награда за най-добър филм на Международния филмов фестивал в Манчестър, най-добър режисьор на Филмовия фестивал във Върмонт, специалната награда на журито на Уърлдфест в Хюстън), "White Night" (участие в Петнайседневката на режисьорите в Кан и Награда на младото кино на Фестивала в Кан), "Burning Land" (представен на Международния фестивал в Берлин, Награда на критиката на филмовия фестивал в Торино, Италия), "Beyond The Walls II" (Награда за най-добър актьор на Филмовия фестивал във Валенсия, Испания), "Overdose" (Награда за най-добър актьор на Филмовия фестивал в Пекин, Китай), "Back To Freedom" (специална награда на филмовия фест "Cita Del Vasto", Италия, награда за най-добър чуждоезичен филм за "Ingil" на фестивала "Figuera De Foz", Португалия), "Dawn" - представян на филмовия фестивал в Берлин, "Flash" - участвал на филмовия фестивал във Валенсия, Испания, "Stalin s Disciples" - в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан, Франция.

Сред наградите, които притежава Еран, са "Excellence" - награда на Международния форум на Новото Кино, в Калкута (2002 г.); Наградата, присъдена от Общността за търговия и индустрия, за специален принос като импресарио в Израелското кино и телевизия. Дорон Еран е основател и в продължение на две последователни години е бил директор на Международния Филмов Фестивал в Ашдод (на брега на Средиземно море, южно от Тел Авив).

В Съединените Щати актьорът Момчил Карамитев е познат като Макс Фрийман. Роден на 25 октомври 1960 г. в София, синът на Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова естествено поема по стъпките на родителите си. От малък участва в ученически пиеси. Той учи актьорско майсторство в НАТФИЗ, впоследствие печели стипендия за престижната Academia D Arte Dramatica Silvio D Amico; след това продължава със специализация по режисура в частен университет в Рим. През 90-те години Момчил Карамитев учи кинодраматургия в Ню Йорк.

Първата му роля е в "Опасен чар" през 1984 г., участва във "Време разделно" на Людмил Стайков, "Само ти сърце", "1952 Иван и Александра", "Копнежи по белия път", "Ешалоните на смъртта", "Смъртта може да почака", "Човек на паважа", в испанския филм "Дали", в италианския "Racket", както и в "Приятелите на Емилия" на Людмил Тодоров.

За известен период от време Карамитев работи в БНТ, след това заминава за Лос Анджелис. Актьорът получава прекрасни отзиви във "Варайъти", "Лос Анджелис Таймс", "Боксофис Магазин" за изпълнението си в "The Insurance". Участва и в епизоди на телевизионната поредица "Стар Трек: Ентърпрайз" (2003 г.), на шоуто "Bones", във филма "Hit Me". В момента той участва в италианския сериал "Un Caso Di Coscienza 4" на режисьора Луиджи Перели, работи като режисьор върху един документален филм и има два проекта за игрални филми. Карамитев живее и работи в Лос Анджелис, Калифорния.

Елена Йончева е автор е на многобройни документални филми, заснети в горещи точки по света - била е в центъра на конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия. Елена Йончева е родена през 1964 г.; в годината, когато пада Берлинската стена, завършва с отличие телевизионна журналистика в Московския държавен университет "М.В.Ломоносов".

До 1999 г. тя е репортер и редактор в седмичното политическо предаване "Панорама"; създател и автор е на рубриката "Репортер". В продължение на две години работи в ежедневната информационна рубрика на Канал 1 - "Екип 4". Елена Йончева завършва специализации в Оксфорд, BBC - Лондон и Кардиф и в Съединените щати - The German Marshall Found и United States Information Agency. През 2000 г. създава продуцентската компания "Authors TV" и продължава да работи като автор и продуцент по телевизионни документални филми.

От 1995 до 2000 г. тя получава редовно наградата за най-добър телевизионен репортер в България. Сред програмите, привлекли изключително внимание и интерес от страна на телевизионните зрители, са документалните филми "Сараево", "Изборите в Русия - кой каза Перестройка?", "Новите цветове в Южна Африка", "Босна 95 - последното лято на войната", "Белите вълци", "Руско танго", "Добре дошли в Афганистан", "10 дни в Косово", "Япония - портрет на една нация", "Ирак - 21-ят ден", "Украйна - оранжевата революция", документалната поредица "Общи граници" в шест части, заснета в България и Великобритания, "Ирак - две години по-късно", "Азербайджан - голямото предизвикателство", "Азербайджан - петролната революция" и много други.

Режисьорът Стефан Арсениевич е роден в Белград през пролетта на 1977 г. Учи философия и известно време работи като журналист; завършва филмова и телевизионна режисура във Факултета по драматични изкуства в Белград и от 2005 г. преподава там като асистент. Той е един от основателите на продуцентската филмова къща "Art & Popcorn".

Късометражните филми на Арсениевич печелят повече от 30 международни и национални награди, включително "Златна мечка" в Берлин, Награда на Европейската филмова академия и номинация за "Оскар" - за късометражния "Торсио" през 2003 г. Стефан Арсениевич е режисьор на новелата "Fabulous Vera" в успешната копродукция, филмът-омнибус "Поколение: изгубени-намерени" (2005 г.) Неговият пълнометражен филм "Любов и други престъпления" беше показан за първи път на Берлинале 2008, а през март спечели наградата за режисура на 12-ия Международен София Филм Фест.