Шивачки

Наистина съм щастлива да съобщя добрата новина. То добрите новини в днешно време кой ли забелязва, но тази я чаках отдавна, и даже не вярвах, че ще дойде ден за нея.

Българското кино се завръща!

Някои казват „ражда се", но това е твърде грубо, ако се сетим за "Козият рог", "Оркестър без име", "От нищо нещо", "Да обичаш на инат", "Двойникът", "Вчера"...

Иска ми се да видят „Шивачки" на Людмил Тодоров.

Когато прочетох сценария, преди снимките, признавам си, бях отчаяна. Поредната история на типично българското ялово кино от последното десетилетие.

Провинциалистки пристигат в столицата да си търсят работа. Динамиката и безпощадността на големия град ги завърта като в барабан на пералня и изпира цялата им невинност, всичките им илюзии, че могат да си намерят работа в някой шивашки цех, да си плащат квартирата, тока, парното, и да са щастливи вече, че в това Попово майката си е ебало.

Тогава си казах: „Пак ли бедното онеправдано момиченце ще бъде главният герой на живота ми? Неее... Не искам... Пак ли от немай-къде ще се чука за пари? И както каза Станислав Бориславов, колегата, БГ киното е наводнено вече от проститутки. Както американците си имат различни жанрове, вместо техния типичен Уестърн, тук се обособява чисто нашенският „Факър".

Затова съм толкова изненадана след премиерата на „Шивачки".

Несъвършеният първоначален сценарий се е превърнал в нещо чаровно, стегнато, гледаемо и оставащо в главата след прожекцията.

Премахната е сцена, снимана 3 дни, в която са инвестирани доста средства. Това ме впечатли особено, защото бях гледала филма в демо вариант. Тази сцена разводняваше нещата. Поздрави за продуцента Владо Шишков по този повод.

Много е важно да умееш да се лишиш от ненужното. В това отношение адмирации към Людмил Тодоров, че е успял да надскочи егото си. Зрелият му подход към монтажа на филма показва, че нещата могат да се случват, когато творецът успее да се отдели от себе си и погледне като зрител.

На „Шивачки" са помогнали твърде отчетливо:

Добрият диалог - тъй дефицитен в нашето кино напоследък.

Емил Христов - прекрасна работа! Личи стилът му, особено във финалния кадър.

Филип Аврамов - много, много хубаво, когато цял салон се смее, чудесен Филип.

Александра Сърчаджиева, Виолета Марковска и Елен Колева - „шивачките", които няма как да отделя една от друга, но ще кажа, че са обещаващи актриси, на които искрено се надявам да потръгне, защото ми беше много приятно да ги гледам и искам пак. Жалко само, че и трите никак не приличат на представата ни за момичета от Попово, въпреки оскъдните кожени якенца, под които зъзнеха.

Юлиан Вергов - интересен сводник, далеч от всички досегашни щампи.

Асен Блатечки - миришещ на нещо силно мъжко, както винаги. Даже се зачудих как не съм го забелязвала докато учихме 3 години в един клас. Доста американски филми е изгледал Блатечки и е ловнал от тамошните чичковци бая, и това е много хубаво, и му отива да е Дъстин или който там...

Нона Йотова - на пръв поглед незабележима, с малка роля, но толкова добре присъстваща, така се слива с героинята си, че забравяш, че е Нона Йотова.

Гергана Стоянова - от нея пък колко съм възхитена... колко е хубава и как добре се справя с ролята на Ина!

Да не пропусна някого... ще е грехота, защото слаб актьор няма в този филм, дори и слаб актьорски момент трудно ще намериш. Е, ако си много придирчив, ще стане и това...

Антони Дончев - композиторът. Чудех се откъде накъде изборът е спрял на него, когато ми донесоха сценария, за да го прочета и да напиша текст за песента на филма.

„Чалга ще е", казаха, „Нона Йотова ще я изпее"... Не вярвах грам в проекта, но нали съм професионалист, написах го.

Е, талантът на Антони се показа зад завесата, изрецитира каквото имаше в този случай и получи мощен апломб. Дори когато имаш само джаз в главата, явно е възможен и достатъчен, за да проработи във всички други сфери. Джазът даже се оказва задължителен. Антони Дончев е съставил забележителна музикална картина, а песента наистина е един от хитовете на „Шивачки".

Когато два дни преди премиерата срещнах Виолета Марковска и й споменах, че съм писала текста, тя се изненада: „Ела непременно да гледаш филма! Ако не за друго, поне заради песента си струва..."

Разбира се, „Шивачки" има и своите сериозни несъвършенства.

Костюмите поне на мен не са ми нещо точни... Градът го няма. Големият град. Липсва София като атмосфера. Добре, че я знаем и можем да си я представим. Липсва и Попово. Арабинът в магазинчето за месо също можеше да е малко по - ...арабин, но минава и така.

Няколкото повторени кадри - да, направиха впечатление, дори и на лаиците, ама какво да правиш, като е нямало друго подходящо при монтажа...

И кадрите-щампи. Айде, моля, нека за последно гола мома да плаче под душа. Или да гледа в една точка, докарвайки на зрителя усещане за наближаваща лудост. Зрителят вече е свикнал и не вярва в това.

Абе, гледайте го, защото трябва да подкрепяме българското кино, имаме талантливи хора. И защото е прецедент, че най-накрая се заговори сериозно за български филм и то не от критиката, а от публиката. Това е вярното говорене.

Говори се още и за „Пазачът на мъртвите", „Разследване", „Обърната елха", „Маймуни през зимата", на чиито създатели Людмил Тодоров благодари специално на премиерата за това, че са направили толкова добри филми и вече случват българското кино. Но тях предстои да гледам и тогава ще ви пиша пак.