Световната премиера на най-новия филм на Георги Дюлгеров "Козелът" ще открие 13-тото издание на София Филм Фест на 5-ти март, от 19.30 часа в зала 1 на НДК.

"Козелът" е създаден по едноименната новела на Йордан Радичков и мотиви от неговото творчество. Сценарият е на Георги Дюлгеров и младата писателка, дебютант в киното - Кристин Димитрова. Главните роли са поверени на Иван Бърнев (в главната роля и в предишния филм на Дюлгеров - "Лейди Зи") и американката Анджела Родел. Оператор е Радослав Спасов. Продуцент е "БЪРЪ Филм" с подкрепата на Националния филмов център и в копродукция с БНТ и "Ню Бояна Филм".

Сюжет

В историята, превърнала се в основа на сценария, животните са дарени с мъдрост, прозрение и доброта. Козелът е разказвач и герой на историята. Той слиза от небето с мисия - да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище. Около търсенето на съкровището мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че близостта между тях е най-голямото съкровище. Или както казва самият Радичков: "Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки".

Герои и актьори

Героите във филма са българин и запленена от българския фолклор американка. Акцентът е върху сблъсъка между предразсъдъците на източноевропееца, живял в затворен свят, и представителката на една нация с претенции за космополитност.

В "Козелът" Анджела Родел почти играе себе си. По професия тя е музикант и етномузиколог. В България живее от 2005 г. Като студентка в университета в Йейл става член на Йейлски славянски хор, където за първи път чува "Мистерията на българските гласове" и се влюбва в българската народна музика. След като изслушва всички записи, които може да намери, Анджела най-после пристига в България - годината е 1995 г., а поводът - народния събор в Копривщица. Остава да учи българска филология за една година в Софийския университет и се посвещава на българското народно пеене. "Козелът" е първият й актьорски опит - "Възможността да работя с Георги Дюлгеров и екипа на филма беше една впечатляваща интродукция в българското кино, която ще си спомням цял живот", казва Анджела.

Във филма участват и двама изключително важни "актьори": козелът Бозо - кротък и скопен, и Чарли - буйният му "дубльор" за "по-екшън" сцените. Животните са от рядката порода черна калоферска коза и са специално обучени за снимките. Във филма участват още Иван Савов, Красимир Доков, Любов Любчева, актьори от драматичния и музикалния театър в Кърджали.

Естествените декори на филма

За снимачна площадка на "Козелът" екипът на Георги Дюлгеров избира "Каменната сватба" край Кърджали, Перперикон, Татул, както и пристанището в Бургас, където е заснета и "екшън"-сцена с Козела. Той виси във въздуха, качен на платформа, и контролира положението отвисоко. Оценка за неговата работа на южния ни бряг ще даде морската публика на закриването на София Филм Фест на брега.

Филмите на Георги Дюлгеров

Да снима по новелата "Козел" на Радичков е отдавнашна мечта на Георги Дюлгеров. Произведението на големия ни писател, привлича режисьора досущ като голямата му любов - киното.

Погледната отстрани, биографията на Георги Дюлгеров е също като завъртяна от камера - машината движи лентата на живота му и ниже филм след филм. И съответните награди или неудобства. Дебютният му филм "Изпит"(1971) печели наградата на младежкото жури на международния кинофестивал в Локарно, Швейцария. Признанията идват едно след друго - награда на кинофестивала в Манхайм (1972), награда на Младежкия фестивал в Кан (1972), награда на филмовата критика на кинофестивала "Златната роза" във Варна (1971). С "Авантаж"(1977), създаден по общ сценарий с актьора Руси Чанев, Дюлгеров печели "Сребърна мечка" от фестивала в Западен Берлин през 1978 г. Тандемът разказва историята на Петела (в ролята Руси Чанев) - крадец, но талант, когото системата, тоталитарната система, превръща в предател.

Малко след "Авантаж" идва "Мера според мера" (1981). Чанев и Дюлгеров пишат сценария по романа на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". До този момент темата за борбите на българите в Македония и драмата на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е табу. Подготовката за филма отнема много време. Дюлгеров и Чанев прекарват месеци в Централния партиен архив; преписват материали на ръка, защото нямат право нито да снимат, нито да записват на диктофон. В края на деня предават тетрадката си на надзорничка, която отбелязва с червено страниците като знак, че е наясно с изнесеното от документите съдържание. След премиерата всички са в поразени - оказва се, че лентата се различава от написаното в учебниците по история. Филмът е отличен с наградите на СБФД (1981 г.) за режисура, звукооформление на Михаил Каридов, костюми на Мария Сотирова. "Мера според мера" отнася престижните призове и на ФБИФ Варна (1982) - награда за режисура, награда за мъжка роля на Руси Чанев, награда на кинокритиката на Георги Дюлгеров.

В биографията на Георги Дюлгеров следват още признания за работата му: "Гран при" от фестивала в Грузия и наградата на младежкото жури в Монс, Белгия за "Черната лястовица" (1996). Последният филм на режисьора преди "Козелът" - "Лейди Зи" (2005), също продуциран от БЪРЪ Филм, бе удостоен с куп престижни международни отличия: на кино фестивалите в Сараево (Голямата награда - "Сърцето на Сараево" и наградата на CICAE - Международна федерация на киноклубовете - 2005), Монреал (приз на публиката - 2005), "Любовта е лудост" във Варна ("Златна Афродита", най-добра актриса в лицето на Анелия Гърбова, наградата на критиката - 2005), 10-ти София Филм Фест (най-добър български игрален филм и награда на ФИПРЕССИ - 2006), Наградата на Изпълнителна агенция Национален Филмов Център за най-добър игрален филм 2004/2005, Наградата на Централноевропейската инициатива от 17-ия Международен Филмов Фестивал Триест 06, Награди на СБФД 06 (за най-добра мъжка роля на Иван Бърнев), Наградата за толерантност на Международното жури на критиците от Европейскя филмов фестивал Палич 06.

Подписът на Дюлгеров стои и под ленти като "И дойде денят"(1973), Трампа"(1978), "Лагерът"(1990), "Пясъчен часовник"(1999) и др.