Някъде в началото на 90-те начинаещ сценарист успява да убеди Тони Скот, брат на Ридли Скот и режисьор на "Топ Гън" и "Гръмотевични дни", да филмира първия му сценарий. През 1993г. филмът е готов и излиза по кината. Въпреки участието на звезди като Кристофър Уокън, Денис Хопър и Вал Килмър зрителите отказват да го гледат и скоро пада от екраните.
С излизането си на видео филмът обаче сякаш се преражда и става едно от най-наеманите заглавия по света. Малка роля за това вероятно изиграва фактът, че междувременно сценаристът е успял да спечели Оскар за друг свой филм -"Криминале".
15 години след излизането на "Истински романс" е трудно да повярваме, че този филм не се е превърнал в хит още с появата си. Той сякаш има всичко - сценарий на Тарантино за фен на Елвис и проститутка, които се женят и бягат от мафията в Калифорния, може би най-добрият филмов каст, сформиран някога, включително Брад Пит и Самуел Джаксън, преди да станат известни, хумор, насилие и музика...
Във време, когато на всеки втори филм бе лепен етикета "култов", "Истински романс" напълно заслужава титлата си на един от най-култовите филми на 90-те. В България полуаматьорският дублаж не ме спря да го запиша и гледам десетина пъти като тийнейджър и знам, че не съм единственият.
От дистанцията на отминалите 15 години списание Maxim решиха да разровят спомените на режисьора, сценариста и актьорите около създаването на филма.
________________________________
І Действие
Начинаещ сценарист се сблъсква с Холивуд
Тони Скот (режисьорът): Докато снимах "Последният бой скаут" асистентката ми движеше с някакъв странен тип на име Куентин, който висеше през цялото време на снимачната площадка. И тя ми вика: "Трябва да прочетеш сценария, който е написал". Аз и казах: "О, ама разбира се."
Куентин Тарантино (сценаристът): Когато си никой е убийствено трудно да накараш някой да прочете сценариите ти. Моят номер беше да направя първата страница фантастична, с диалог, който те грабва моментално. Оригиналният сценарий на "Истински романс" започва с дълъг разговор за кунилингус. Повечето ми познати твърдяха, че сценарият е расистки и на хората ще им се доповръща от гротескното насилие. Аз просто казах на Тони " Прочети първите три страници и ако не ти харесва го изхвърли".
Тони Скот: Даде ми два сценария. Първият написан от него "Истински романс" и "Глутница кучета". Аз съм ужасен читател, но прочетох и двата в самолета си до Европа. Като кацнах исках да филмирам и двата, обадих се на Куентин, но той ми каза: "Можеш да вземеш само единия".
Тони Скот избира "Истински романс". Тарантино получава 50 хиляди долара за сценария си, минималната сума по закон по това време. Харви и Боб Уайнстайн стават изпълнителни продуценти. Тяхната компания "Мирамакс" ще застане и зад "Глутница кучета". Идва ред да се подберат актьорите.
Крисчън Слейтър (Кларънс Уорли): Снимах "Свободно сърце" в Минесота, когато ми пратиха сценария. Главният персонаж Кларъс е малко хахо,не е типичният филмов герой. Прекарва доста време сам и говори с въображаемия си приятел - Елвис. Ясно е, че умът му не е съвсем на мястото си.
Тарантино: При повечето писатели, пишещи първата си творба, главният герой е тяхно отражение. Кларънс бях аз. Ако ме бяхте попитали тогава дали Слейтър е подходящ за ролята, щях да кажа "Не, твърде красив е". Мислех си за някой като Робърт Карадайн.
Слейтър: Запознах се с Тарантино на репетициите и си помислих същото - Уорли е това, което той си мечтае да e. Имем някаква идея за хора като Тарантино, които работят във видеотеки и се вълнуват много от филми, но никога няма да станат Чарлс Бронсън. Тони имаше различна представа, той виждаше Уорли като много по-готин образ.
Скот: Гледах "Шофьор на такси" заедно с Крисчън. Преди това имаше доста по-нежна представа за героя си. Аз исках да направя шибана черна комедия, той си мислеше просто за комедия. ( (Ресторант, нощ)
Кларънс: Какво те отвращава?
Алабама: Персийците
Патриша Аркет (Алабама Уитман): Агентът ми каза, че имал сценарий за филм на Тони Скот. Харесаха ми доста неща в него, но не ми хареса тоя момент, в който става ясно, че Алабама си пада малко расистка. Вече сме свикнали с езика на Тарантино, нотогава бях малко шокирана. Мисля си: "Какво е това? Уау!". Не помня дали репликата, че я отблъскват персийци беше в сценария. Всъщност всеки път, когато снимахме сцената, аз казвах различна етническа група. Исках да съм еднакво обидна към всички хора.
Тарантино: Докато пишех идеалната Алабама за мен беше Джоан Кюсак.
Аркет: Тони искаше Дрю Баримор, беше направо обсебен от нея, имаше нейни снимки с къси дрешки. Но тя беше заета.
Скот: Срещнахме се с Патриша и Крисчън се надърви още като я видя. Това ме улесни значително. Патриша се влюби в него, той - в нея. Имаха истински романс. Ако зрителят вярва, че героите са влюбени, това е защото те бяха.
Аркет: Крисчън е чаровен, забавен, имаше сексуално привличане между нас.
Слейтър: Беше любов от пръв поглед. Да работя с Патриша беше сложно, защото имах връзка по това време. И двамата се опитахме да сме професионалисти, но на тази възраст е трудно.
Гари Олдман (Дрексл, сводник): Не бях чел сценария и не знаех за какво става дума. Пихме чай с Тони и той ми каза:"Не мога да ти обясня сюжета, но Дрексл е бял сводник, който си мисли, че е негър". Това ми стигаше и казах "Участвам".
Скот: Гари ми се обади внезапно и обясни: "Схванах, знам как ще го изиграя. Знам кой е тоя пич, това е моят наркопласьор."
Олдман: Моят наркопласьор?? Тони, искаш да ме арестуват ли? Никога не съм имал пласьор. Направих плитките на Дрексл сам, после отидох при зъболекар, за да направим и зъбите. После реших да направя нещо и с окото му. Ролята ми е само 10 минути, исках да оставя следа. Видях банда черни хлапета пред караваната ми и си казах "Ето, такъв е Дрекслър". Показах на едно от тях репликите си и ги питах дали звучат автентично. То ми каза да променя някои думи "Това не е готино, Дрексл не би казал цици, той ще каже гърди".
Тарантино: Тия деца му се подиграваха, защото не разбираше нищо, нали е британец.
Скот: Междувременно Тарантино се превърна в сензация в Холивуд. Снимаше своя малък независим филм "Глутница кучета", а аз снимах моя голям филм и всички искаха да са част от него. Брад Пит, който наскоро се беше снимал в "Телма и Луиз" ми се обади и ме попита дали може да играе съквартиранта на Дик. Отговорих му "Сериозно ли питаш? Мамка му, да". Усещаше се, че е на път да стане звезда.
Вал Килмър искаше да играе Кларънс, но аз имах различни планове. Тогава ми предложи да играе Елвис. През всичките шест месеца преди да почнат снимките не спря да се обажда и пее песни на Елвис на телефонния ми секретар.
Слейтър: Изгледах всички филми на Елвис, които можах, опитвайки се да се влюбя в него по начина, по който е влюбен Кларънс.
Тарантино: Наистина ли Елвис посещава Кларънс или той си фантазира? Мога да ви отговоря, но няма.
Следва продължение
bijop
на 24.06.2008 в 22:27:21 #5Спомням си, че по онова време бях голям фен на Вал Килмър и реших да гледам филма само заради него. Тук Вал, там Вал... и така до края на филма. След което разбрах, че той бил гласът на Елвис... мда... На второ гледане се влюбих. Това е един от филмите, които просто си спомняш - няма значение колко отдавна си го гледал. А напушеният Брад Пит беше култов - това е единият от малкото филми, в които му се радвам.
Perrin
на 02.06.2008 в 23:40:50 #4Велик беше тоя филм - гледал съм го доста пъти, но пак ще го изгледам... А сцената в телефонната кабина... не може да се опише - трябва да се гледа
abadon
на 02.06.2008 в 14:25:29 #3Класика в киното. Любим филм от 90те. Който не го е гледал и има свободно време вечер, може да се наслади на откачалката Тарантино и добрата игра на всички във филма.
Varimathras
на 02.06.2008 в 13:08:39 #2нищо особено, само Брад Пит прави мн яка роля
Ivostiil
на 01.06.2008 в 01:20:58 #1Велик филм ... вече правят само бози, мамка му.