Композиторът Божидар Петков, създателят на "Сако и Ванцети" Джулиано Монталдо, номинираният пет пъти за "Оскар" Ян Троел и руският режисьор Сергей Соловьов, ще получат наградата на София за приноса си в киното.

„Музиката е магия, която не може да се обясни с думи", казва за изкуството си авторът на музиката към филмите „Авантаж", „Мера според мера", "Откраднати очи", "Зад кадър" - Божидар Петков.

Завоят в творческия му път предопределя запознанството с режисьора Георги Дюлгеров, който още през 1974 г. кани Петков да напише музиката за първия му филм.

„После се сработихме двамата, дойде и успехът му с филма „Авантаж". Много е важно филмът да се хареса и да придобие слава, тогава всички нас - останалите от екипа, започват да ни търсят. Така и мен започнаха да ме канят да композирам и филмите се наредиха един след друг", спомня си Божидар Петков.

В биографията му се открояват още „Черната лястовица", „Всичко от нула", „Пантелей" и др. В историята на най-новото ни кино от Божидар Петков е подписана и музиката към филми като "Сирна неделя", „Съдбата като плъх", „Лист отбрулен", „Единствената история, която Хемингуей не описа".

Творческият процес при композирането на филмова музика, се оказва не толкова лесен - „първо се обсъжда много дълго сценарият, следят се снимките, за да се усети атмосферата, гледа се суровият материал, всичко се натрупва и в даден момент ключът към музиката е готов и нотите се нареждат сами", разказва композиторът.

Италианският кино, документален и оперен режисьор Джулиано Монталдо ще бъде удостоен с наградата на София на тазгодишния София Филм Фест. Той е роден на 22 февруари 1930 г., в Генуа. Още като студент получава роля във филма на Карло Лизани „Внимание бандити" (1950). По-късно Джулиано Монталдо става асистент-режисьор на Лидзани, както и на Джило Понтекорво, Серджо Лионе, Франческо Роси.

През 1960 г. дебютира като режисьор с „Лов на гълъби", включен в състезателната програма на фестивала във Венеция, филм за партизанската съпротива. С втория си филм - „Безразсъдно", Монталдо печели специалната награда на журито в Берлин през 1965 г. През същата година режисира и втората част от шедьовъра на Понтекорво - „Битката за Алжир".

След като снима за „Парамаунт" „Големият удар", и гангстерския „Маккейн Картечницата" (1969), известният режисьор се завръща в Италия, за да снима "Бог с нас" (1969), „Сако и Ванцети" и „Джордано Бруно" (1973). Тези филми получават голямо признание на различни международни кино фестивали.

През 1980 г. кариерата на Джулиано Монталдо продължава с международната телевизионна копродукция на RAI, BBC и NBC „Марко Поло". Филмът е показан в 76 страни и печели 7 номинации и 4 награди „Еми".

Другите филми, които му носят успех са „Убийства в киносалона" (участвал в "Берлинале" - 1978 и в постоянната експозиция в МОМА), „Опасна игра" (1979), „Очилата със златни рамки" (1987), „Първият ден" (1987), „Време за убийство" (1991) с Никълъс Кейдж.

През 1999 г. Джулиано Монталдо застава начело на RAI Cinema - една от големите филмови продуцентски компании. Филмите, които прави там, се превръщат в безспорни касови хитове, печелят куп награди по света и формират новото поколение италиански режисьори.

През 2001 г. Джулиано Монталдо е удостоен от италианския президент с титлата Cavaliere di Gran Croce, едно от големите признания в страната.

Един от най-знаменитите шведски режисьори на ХХ век Ян Троел също ще получи Наградата на София по време на 14-ия София Филм Фест през март. Легендарният режисьор е номиниран за 5 награди Оскар през 1973 г., включително в категориите най-добър режисьор и най-добър сценарий, за филма „Емигранти" с Макс фон Сюдов и Лив Улман.

Още през 1968 г. Ян Троел печели „Златна мечка" и още четири награди от Берлинале за един от най-важните шведски филми в киното - „Who saw him die". Черно-белият филм, разказващ историята на един либерален учител, който се бори с социалните клишета, предхожда успеха му с „Емигранти".

Ян Троел има зад гърба си филмография от над 20 пълнометражни филма като режисьор, сценарист, оператор и монтажист. Работата си в киното започва в началото на 60-те години в Швеция, когато страната е място за свободна изява на ярки творчески натури.

„Докато не възникне маниакално отношение към това, което искаш да направиш, нищо няма да излезе" - казва призьорът на Берлинския и Венецианския кинофестивали Сергей Соловьов, който ще получи и Наградата на София за приноса си в кино изкуството.

Творческият му път започва през 1969 г., веднага след завършването на Руския държавен университет по кинематография (ВГИК), в студиата на Мосфилм. Тогава е и дебютът му като режисьор с филма „Семейно щастие" („Семейное счастье") по разказите на Чехов. Днес Сергей Соловьов е известен руски кинорежисьор, сценарист, продуцент, народен артист на Русия.

Според критиката, важна роля за забележителното му начало в киното изиграва факта, че основен обект на внимание в творчеството на Соловьов e „нежната възраст" от 12 до 25 години.

От 1982 г. Сергей Соловьов е преподавател в режисьорския факултет на ВГИК. Сценариите на филмите си пише сам (понякога в съавторство), често и въз основа на големи литературни класики. Най-голяма популярност обаче му носят неговите „Три песни за родината" - „АССА, „Черната роза - емблема на тъгата, червената роза - емблема на любовта" (1989 г.) и „Дом под звездите" (1991 г.).

През 2000 г. Сергей Соловьов снима още един от най-добрите си филми - поколенческата драма „Нежна възраст".