Чувството за любов е резултат от преценката ни, че обичаният човек е много важно за нас същество и само присъствието му предизвиква при нас приятни чувства. Затова и емоционално се свързваме с това лице и го приемаме като част от най-интимния ни свят.
Поради тази причина искаме да осъществим връзка с този човек и когато не е край нас чувстваме празнота. Любовта спира когато на човека, който сме обичали вече не гледаме положително, когато започнем да мислим, че не отговаря на критериите ни.
Хората се променят, така че променят се и критериите им. Много рядко обаче се случва и двамата партнъори едновременно да престанат да се обичат. Много често са случаите, когато единият спира да обича, а другият продължава. Тогава единият прекъсва връзката и си заминава, а другият остава и се опитва да приеме факта.
Понякога обичаният човек прави нещо, така че партнъорът му да започне да го презира или намрази. И докато презирането води до прекъсване на връзката, чувството на омраза води до по-силна връзка към любимия с цел да му отмъсти по някакъв начин. Много често опитът от пубертета на пример остава травми и може да предизвика комплекси за малоценност.
Изоставените обикновено си казват: "Това, че тя не ме обича е доказателство, че не съм достатъчно добър, красив, умен, богат..." Затова родителите трябва да обърнат внимание на някоя първа нещастна любов или неуспех при децата си, защото точно тогава може те да вземат решение, което ще маркира целият им живот, съобщава БГНЕС.
Pepo
на 18.05.2009 в 13:46:47 #1Съгласен съм с горния пост, но това се отнася само за мъжете. За жените секса не е водещ. За съжаление тази генетична разлика води до разбиване на много връзки и семейства. Но не е виновен нито единия нито другия пол, просто така сме устроени.