На 84 г. почина Умберто Еко - семиотик, философ, експерт по комуникации, писател, известен в цял свят с бестселъра си “Името на розата”, преведен на над 100 езика. Публикуваният през 1980 г. роман е продаден в 14 млн. копия по цял свят, а филмът по него печели 4 награди “Давид на Донатело” през 1987 г.

Роденият на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, област Пиемонт, писател почина в дома си в Милано късно вечерта в петък - в 23,30 часа българско време. Еко е боледувал от рак, съобщи в. “Ла Република”.

Умберто Еко се смята за един от най-големите новатори в италианската култура и човека, който я е променил повече от който и да е друг интелектуалец. Враг на импровизациите и маниак на тема прецизност, Еко проявява изключителния си вкус към детайла във всичките си творби – над 40 на брой, пише в. "24 часа".

Много от тях са бестселъри - “Махалото на Фуко” (1988), “Пражкото гробище” (2010), “Островът на предишния ден” (1994), “Баудолино” (2001). Преди година излезе и последната му книга “Нулев брой”, която разказва за въображаема редакция на вестник през 1992 г. и за дезинформирането и интерпретациите на съвремието.

Еко е заслужил професор в Университета на Болоня, където преподаваше наука на комуникациите. Неговият “Трактат по обща семиотика” (1975) се смята открай време за класика и се изучава в половината университети по света.

Последната кауза на Еко беше основаването през 2015 г. с още няколко интелектуалци съмишленици на

издателството “Корабът на Тезей”,

в което той самият инвестира 2 млн.

евро. Това направи с цел да не публикува повече в издателството “Бомпиани” след сливането му с издателството на Берлускони, когото не понасяше. “Издателската дейност е най-елегантният начин да загубиш спестяванията си. Бавно, но сигурно”, коментира той.

“Който не чете, на 70 г. е живял един живот. Който чете, е живял 5000 години. Четенето е безсмъртие, обърнато назад”, казваше Еко. През 2016 г. ще излезе и книгата му Pape Satan Aleppe, която събира есетата му в рубриката, която списва от 2000 г. в сп. “Еспресо” по темата за “течното общество и неговите симптоми”.

Началото

Син на счетоводителя Джулио и на Джована от Алесандрия. Завършва философия в Университета на Торино. На 21 г. е сред основателите на “Група 63” - авангардистко движение, искащо реформиране на експресивните критерии на романа.

Страстите

“Някои са запалени по алпинизъм, други по надбягвания с кучета. Аз изпитвам страст по Средновековието”.

Копнежите

“Като малък мечтаех да стана продавач на билети в трамвая, защото те имаха прекрасни чанти с тестета разноцветни билети вътре. После пък исках да съм генерал. Вместо това от военната служба излязох като ефрейтор. Истинската ми амбиция обаче беше да стана пианист в пиано бар - до 2-3 часа през нощта с цигара в устата, с уиски и да свиря Smoke gets in your eyes. Е, не успях.

Като малък исках и да пиша романи. С тази цел взимах тетрадка, написвах на корицата някакво заглавие от рода на “Коридорите на Лабрадор”, а долу написвах име на някакво издателство. След това на всеки 10 страници поставях някакви илюстрации. После по тях си съставях сюжета. Пишех с печатни букви и не си позволявах никакви корекции. Обикновено пишех само по няколко страници от първата глава.”

Писателят

“Както е документирано, до 50-годишна възраст съм писал само есета. Как така изведнъж тогава написвам първия си роман? Писнало ми е да ми задават този въпрос, затова всеки път давам различни отговори, естествено, все фалшиви. Да кажем, че съм почувствал желание и ако това не ви изглежда достатъчна причина, значи не разбирате нищо от литература. Реванширах се за детството си на нереализиран писател.”

“Името на розата” 

Сцена от филма “Името на розата” с Шон Конъри 

“Мразя “Името на розата”, това е най-лошият ми роман. След успеха с книгата издатели от няколко страни започнаха да търсят предишните ми книги, които не са били превеждани. Първата ми книга - “Естетическият проблем на Тома Аквински” (1956), беше дипломната ми работа и от нея бяха напечатани 300 копия. Изведнъж тя беше преведена на основните езици и от най-престижните университетски издателства в света. Изпитах много по-голямо удоволствие от тези преводи, отколкото от всички продадени копия на “Името на розата” и от всички следващи романи.”

РАИ

“Влязох в РАИ случайно. Отговорих на една обява за тв хроникьори. Питаха ме как бих организирал тв предаване за поезия. Тъй като не бях гледал никога телевизия с изключение на 10 минути в един бар, се наложи да работя с фантазията си. Приеха ме. Заедно с другите одобрени пишехме текстовете на много програми – авторите им бяха все препоръчани хора и все те бяха изписвани като автори, но научих много и живеех сред артисти. Ясно е, че като млади служители отивахме да се веселим с балерините, певиците и манекенките. Пиехме Cuba Libre, защото беше най-евтиният коктейл (кока-кола и ром). Подготвях се за преподавателската си дейност – вечер работех, денем се веселях. Видях телевизията отвътре, следил съм всичките ѝ механизми, затова после бях един от първите, който пише за масови комуникации.”

Семиотик

Едно от първите определения, които се дават за Еко открай време, е, че е семиотик. Семиотиката изучава метода, по който функционират знаците, и начините, по които хората комуникират помежду си. Еко се озовава в най-добрата позиция и разбира, че дискусиите в италианското общество се нуждаят от аналитични методи, за да се разчетат културният и социалният ефект на икономическия бум.

Семейството

През 1962 г. се жени за германската преподавателка по изкуство Ренате, от която има две деца - Стефано и Карлота.

Хобито

Колекционира бастуни за разходка. През 1976 г. купува и реструктурира бивш манастир в Монте Чериньоне, област Марке, където обича да прекарва летата си.

(Из интервюта по италианските медии)