В тъмнината на театралната сцена, където всяка светлина подчертава емоцията и всяка тишина тежи повече от хиляди думи, се раждат истории. За Алена Вергова това обаче не е просто сцена - това е нейният свят. Като дъщеря на Юлиан Вергов, от малка тя е пленена от магията на Народния театър. Още тогава, докато тича по коридорите с роклите на актрисите. И гледа с възхищение и любопитство всяко представление зад кулисите.
"Никога не съм си представяла да бъда друго", споделя Алена. "Когато участвах в първата си постановка "Ревизор", усещах нещо в стомаха си, което не знаех какво е, но знаех, че искам вечно да го задържа."
Това усещане за неизчерпаема страст към изкуството я води напред и ѝ позволява да изследва нови роли, емоции и светове - както на сцената, така и извън нея.
Източник: Фотография Цветан Игнатовски
Алена не се страхува да бъде различна. Животът ѝ е палитра от цветове, а смехът и хуморът са нейната сила. Тя се изправя пред предизвикателствата с решителност и отдаденост, независимо дали става дума за трудна роля или нов музикален проект. И както самата тя вярва, най-важното е да бъде автентична: "По-добре да ме мразят за това, което съм, отколкото да ме обичат за това, което не съм."
Със същата категоричност с която признава, че не може да понася домати, Алена заявява, че има роли, които определено оставят следа. Една от най-предизвикателните е тази на Нели в постановката на театър "Българска армия" "Истината или се осмеляваш" от Щефан Лак, под режисурата на Васил Дуев - Тайг.
Източник: Фотография Цветан Игнатовски
"Осъзнах колко по-сложно ми е да играя тийнейджърка, отколкото зряла жена. Никога не съм била избухлива тийнейджърка с проблеми и е адски интересно да влезеш достоверно под кожата на такава. Но Нели не е просто едно 15-годишно момиче - нейните проблеми са много по-големи. В рамките на една вечер, тя се превръща от дете в жена", разкрива Алена.
Именно тази роля я научава на нюансите на човешките емоции и на силата да променя възприятието на зрителя. Но сцената за Алена има много лица - музиката е другата ѝ страст - също толкова важна, колкото театърът. Тя се вдъхновява от български групи като Нова генерация, Д2, Ревю, Мастило, Тангра, както и от световни легенди като Ейми Уайнхаус, Тина Търнър и Pink Floyd, ABBA, Ета Джеймс.
Източник: Фотография Ангел Генков
Мечтата ѝ е да участва в мюзикъл, да се превъплъти в Софи или Донна от "Мамма Миа", а защо не и в големи продукции като "Хамилтън", където би видяла себе си в ролята на Анджелика.
"Никога не казвай хоп, преди да си скочила" е съветът от баща ѝ Юлиан Вергов, който няма да забрави.
Когато говори за бъдещето, Алена признава, че не поставя граници. Влиза в новите проекти без очаквания, но с много хъс и любов към това, което прави.
"Ще ми се всеки да намери в творчеството ми това, от което в момента има нужда", казва тя. Съветите, които носи със себе си, също са част от философията ѝ. Получава много през годините от режисьори и колеги, като един от най-ценните идва от баща ѝ Юлиан Вергов, който казва: "Никога не казвай хоп, преди да си скочила."
Източник: Фотография Ангел Генков
И Алена Вергова скача смело като артист, който обединява сцената, музиката и личната си харизма в едно цяло. Тя не търси аплодисменти заради името си, а заради таланта и автентичността, които носи. И именно това я прави една от най-интересните млади актриси и музиканти, на които със сигурност ще се обръща все по-голямо внимание в следващите години.
Кога решихте, че искате да се занимавате с музика и какво ви вдъхнови да направите тази стъпка?
Преди около 13 години пях за първи път на импровизирана сцена пред една каравана на къмпинг "Арапя". Оттогава не бях правила крачка напред към музиката. В трети курс осъзнах, след като вече две години в НАТФИЗ ни се налагаше да пеем, искам повече. Че пеенето ми дава нещо, което нищо друго не може да ми даде. То не е роля. Винаги съм мечтала за група. Ако трябва да съм честна, тази мечта идва от сериала "Революция Z", исках да бъда на мястото на Ани. Е, не станах Ани, но оставам Али. И за мен това е ценното.
Източник: И.М.А Ивент
Лесно ли се комбинират актьорството с музиката и какви са допирните точки между двете?
За мен всеки един актьор трябва да може да пее или поне да има музикален слух - както всеки певец трябва да държи актьора в себе си, или поне да бъде артистичен. Комбинират се. Няма нищо лесно, освен може би любовта, тя не би трябвало да е сложна. А когато имаш любов към двете неща, те знаят как да се нацелят и стиковат.
Ако все пак трябва да изберете само едно - актьорството или музиката, кое би надделяло?
Аз съм човек, който не харесва крайностите, никак. Трябва да има баланс, на това се крепи животът. Както вече казах, едното за мен не може без другото, харесва ми там, където съм в момента.
Източник: Фотография Ангел Генков
Само преди няколко седмици издадохте дебютната ви песен - как се роди идеята за "Приключване" и какво послание носи?
Не си спомням кога точно се роди, някъде около втори или трети курс в академията написах текста, после с музикантите разцъкахме варианции, знаех какво искам да кажа с парчето и как искам да звучи. Изсвирих им акордите, за да добият представа, после заедно с пианиста Симеон Божилов, направихме музиката, а аранжиментът е негов.
Още на първото участие на живо, хората я приеха и ни изкараха на БИС с нея, което за мен, съдейки по факта, че имахме 16 парчета, беше велико. Все повече си давах сметка, че знам какво точно е нейното послание, а именно - трябва да се научим да приключваме навреме. С всичко - с неприятните неща, с токсичките, с безсмислените и най-вече със задушаващите. Стига сме се мъчили с някакви глупости и дребнавости. Всичко е в главата ни. Тази "приказка" приключва днес.
Ще продължите ли да пишете текстовете на песните си сама, или обмисляте да работите с други автори и композитори?
Бих опитала от всичко. Искам да продължавам да пиша, да. Но много бих работила с професионалисти, трябва да се граби от живота с пълни шепи, за да можеш после да даваш.
Източник: Фотография Ангел Генков
Като стана дума за писане, предстои излизането на късометражния филм "Срам", на който сте и сценарист, и режисьор? Как решихте да се впуснете и в тази нелека задача?
Ами аз пиша за живота, пиша за неща, които са реални и се случват, обичам живота и ми харесва, когато говорим за простите неща. Текстът ми е такъв, той показва съвсем реални случки. Проба-грешка. В крайна сметка, както казва Яна Борисова: "Никой не е забранил опитите в любовта". Аз написах този текст и се впуснах в приключението да се опитам да режисирам с цялата си любов. Когато работиш с хора, които освен страхотни професионалисти са и невероятни хора - всичко има смисъл.
Източник: Фотография Цветан Игнатовски
С музикалния си дебют поставихте началото на нов етап - женска банда, в която зад барабаните застава Ана-Мария Пламенова, на китарата-Йоана Шопова, а басът е в ръцете на Яна Миладинова (JinxY). Разкажете ни малко повече за тази интересна женска сила, която ще можем да чуем и видим на живо в София на 17 октомври във FOMO и на 20 ноември в Грамофон.
Не ми се ще да говоря много, преди да сме видяли всички как ще станат нещата. Едно по едно. С момичетата се намерихме много естествено - с Йоана свирихме заедно на един концерт и така се запознахме, с Ана-Мария сме колежки от НАТФИЗ, а когато започнахме да си търсим басистка, Яна изскочи на хоризонта. Мацките са страхотни. Нямам търпение да изживея музика с тях.
