Точно преди 80 години е излъчен "Параходът Уили", първото озвучено анимационно филмче със симпатичния мишок Мики Маус.
Героят е измислен от Уолт Дисни през 1926, като същество, което съчетава в себе си човешки качества и характера на Чарли Чаплин. През първите две години, Мики бил само идея и се казвал "Мишката Мортимър". Едва след две години той казва първите си думи "Хот Дог" във филма "Дете на карнавал".
Оттогава Мики жъне успех след успех. До момента той е единственият анимационен герой, който има собствена звезда на алеята на славата. Носител е и на Оскари.
morgenstern
на 19.11.2008 в 14:39:57 #35и да, творчеството Е изолиран акт, колкото и да не ти се иска да е така.
morgenstern
на 19.11.2008 в 14:36:36 #3499.9999% от творбите, създадени по света са реакция срещу обществото. единствено разграничавайки се или образно казано, спасявайки се на собствения си остров, далеч от обществото човек може да твори и да създава нещо стойностно. става така, че неговите творби стават неговия отшелнически остров. съдбата е отредила на творците да творят, защото иначе биха се занимавали с масови убийства или нещо подобно.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 14:20:25 #33Хубава дискусийка става
И 300 години са много. Не мисля, че е реално. Впрочем много голяма част от изкуството е нагло изплагиятствана и вдъхновена от останалото изкуство.
Творенето според мен не е изолиран акт на индивида, а общ акт при който взаимно едни други хората се вдъхновяват и т.н.
В този смисал - ти дори и да си се вредил и да си патентовал нещо, което може и другите да нарисуват, измислят и т.н. Това не ти дава право 300 години да имаш ексклузивни права над него, защото най-малко ти за да го измислиш си черпил от останалите творения на човечеството.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 14:17:01 #32Споменах по-рано. Ти си часто от обществото. Малко или много нещата които твориш са реакция на обществото. Над 99.999% от творбите нямаше да ги има, ако авторите им бяха заточени и изолирано по рождение на някъф остров например. Така, че малко или много всеки човек е създаден - физически и психически - от обществото около него, в такъв смисъл ти си задължен на него, защото ти си се изградил като личност благодарение на контактите ти с обществото, т.е. човечеството. Стига с тоя краен капиталистически индивидуализъм.
morgenstern
на 19.11.2008 в 13:59:47 #31ама я чакай, че нещо ми светна чак сега, ти защо мислиш, че един творец е задължен на общество, човечество и тям подобни? нали не мислиш, че хората творят за обществото? защото ако е така, да знаеш, сбъркал си! човек твори, защото изпитва невероятната нужда да извади от себе си някои емоции. това е. прави го за да не полудее!
morgenstern
на 19.11.2008 в 13:53:38 #30абе какво си се хванал за това "завинаги"? добре, 300 г. устройват ли те? май си решил да изчакаш, а? от мен ако зависи ще бъде завинаги и даже след времето и пространството и след даджала даже, ок? и не, нямам срам за тези неща! защото знам какво ми коства всичко това. знам, че умирам по малко във всяко нещо, което правя!
Abadbobata
на 19.11.2008 в 13:40:49 #29Най-малкото след 50 поколения полвината свят ще има права върху твоите творения и цялата работе ще загуби смисъл. Трябва да се сложи чертата някъде. Опитай се да мислиш. Нищо не е и не трябва да бъде вечно.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 13:39:31 #28Ама завинаги е много време бе човек. АДСКИ много време. Срам нямаш ли?
morgenstern
на 19.11.2008 в 13:18:52 #27и моля те, не ми пробутвай идейките за бедния творец, който се раздава на хората, яде роса и като пръдне се появява дъга.
morgenstern
на 19.11.2008 в 13:15:56 #26да, бих искал моите наследници да имат правата върху цялото ми творчество ЗАВИНАГИ! само те имат моралното право над него! как ще го използват си е тяхна работа. колкото до това, дали за синът ми ще е по-добре да има правата или да се блъска сам да мисли, това не е дилема, защото може да ги има и пак да си пъне мозъка в неговите си идеи. това вече е въпрос на възпитание. колкото до вида на мишките, ако малко се напънеш ще се сетиш колко големи компании имат мишки, колко са известни те и колко добре са защитени. а плаченето за това как всичко, което един творец е създал с цената на лишения, както негови, така и на семейството му, трябва да бъде общочовешко достояние ми намирисва на желание да се правят кинти на гърба на твореца и неговото семейство от хора с твърде користни цели. в края на краищата всеки може да ползва творби за вдъхновение, но не и да печели от тях препродавайки ги без съгласието на наследниците. елементарно е.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 12:35:35 #25Докато патентните закони се приемат под натиска на корпрациите, чияте едничка цел е да максимизират печалбата, нещата не могат да станат добре. Патентните закони не се правя от творци с цел да се направи творенето лесно и доходно и човечеството максимално да се облагодетелства от това, а се прави с цел максимална печалба на корпорациите. Това са много различни неща. Прочее. След смъртта на твореца творението трябва да става собственост на човечеството, а не на наследниците му. Ако си направил пари докато си творил - да те да минават по Закона за Наследството, но самото творение трябва да е общо вече. Ся не разбирам, ама има тука малко подводни камъни. Например - Как така като наследяваш пари или имот плащаш такси, а като наследяваш интелектуална собственост не. Някак си не върви работата. Не съм експерт, но съм сигурен, че докато нещата се правят с цел максимизиране на печалбата, нещата не са в интерес на творците.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 12:29:43 #24morgenstern Да, ама ВЕЧНО ли наследниците трябва да се разпореждат с това, което ти си творил? ВЕЧНО!!!?! 1000 години? 10 000 години? А хора, които ти не си виждал въобще - пра(пра?)внуци? Съгласен ли си наготово да се възползват от труда ти? И аз те разбирам, но според мен не трябва просто така да се наследява интелектуалната собственост. Според мен детето ти ще е по-стимулирано да твори, ако няма на готово от теб доходи. Все пак ако всичко му идва на готово ще стане лентяй. И за в бъдеще ще става все по-трудно и все по-трудно да се твори, защото рано или късно ще се появи насищане на копирайтнати неща. Ще приемат един закон за сходност на творенията, който ще забрани всички мишки които приличат на Мики Маус да са взимат все едно са Мики Маус. И така лека полека след време (100, 200 години например) вяко измслено ново нещо ще прилича малко или много на някое вече измислено такова. Колкото и фантастично и гротеско да ти звучи - натам отиват работите, щом ЗАВИНАГИ се патентоват нещата.
morgenstern
на 19.11.2008 в 12:12:06 #23а колкото до художниците през ренесанса, които спомена, 90% от творбите им са ПОРЪчКА, за която им е платено и те са собственост на ПОРЪчИТЕЛЯ! ако мислиш, че можеш легално да си отпечаташ сцената на страшния съд, на микеланджело, и да я продаваш, без да имаш прева от ватикана, твърде се лъжеш
morgenstern
на 19.11.2008 в 12:06:46 #22разбирам ги идеално, но не съм съгласен с тях. когато нарисувам нещо, то е МОЯ собственост и когато хвърля топа, то ще е собственост на жена ми, сина ми и останалите роднини. ако те искат и могат да печелят от това, което съм нарисувал, това е тяхно право да го правят докогато си искат. приеми го ,ако толкова искаш като компенсация за времето, което съм пропуснал да бъда с тях, докато съм рисувал, както и за разходите, които съм направил докато съм рисувал. а по твоята логика, щом хвърла топа, идваш ти, гепиш рисунката, отпечатваш я и почваш да печелиш... и евентуално след това правиш корпорация и искаш да си запазиш правата до живот...
Abadbobata
на 19.11.2008 в 11:56:09 #21Все пак твореца твори докато е в социума, ако мога така да се изразя. Човек все пак се влияе от околната среда от комуникацията си със човечеството. В този смисъл творбите до някаква степен са реакция на човечеството ( в някакъв по-широк смисъл). Затова е редно в някой момент творенията да стават собственост на човека. Според мен най-много след като почине твореца. А не 120 години след като корпорацията го измисли или 75 години след като почине твореца. До някаква степен разбираш ли разсъжденията ми?
Abadbobata
на 19.11.2008 в 11:52:33 #20Ок добре не е редно, обаче разсъжденията ми за ТВОРЕЦА и КОРПОРАЦИИТЕ остават. Тези патенти са предвидени да защтитават корпоративната печалба, а не творците - хората, човециет. Оправдано ли е копирайта да остава 75 години след смъртта на твореца? Не е ли по-редно като почине човек творенията му да стават собственост на човечеството, а не само на наследниците му, които не са ги творили.
morgenstern
на 19.11.2008 в 11:44:29 #19сравненията ти са повърхностни и не вършат работа в случая. не можеш да сравняваш ренесанса с времето на телевизията и рекламата, както не можеш да сравняваш ябълки и круши! просто не става и не е редно.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 11:35:46 #18Разбираш ли нюанса? В тоя ред на мисли Шекспир е изплагиатствал Ромео и Жулиета, ама да го наречем упадък? Не мисля. Страховете са ти необосновани, Как са творили преди творците като ги е нямало копирайт законите? Микеланджело, Леонардо, Омир, Шекспир... и т.н.
Abadbobata
на 19.11.2008 в 11:33:27 #17morgenstern ДА. СЪГЛАСЕН СЪМ С ТЕБ. Обаче виж ся нюанса къде е. Ако твореца умре. Вече плагиатство ли е? Вече умрял твореце има ли мозък, който да пъне. Има ли смисъл копирайта да е 75 години след смъртта на твореца? Разбираш ли? КОРПОРАЦИИТЕ искат да направят закона да защитава ТЯХНАТА ПЕЧАЛБА, а не както е редно да се защитава ЧОВЕКА, като творец. Стопляш ли? ТВОРЕЦ - различно от - КРОПОРАЦИЯ.
morgenstern
на 19.11.2008 в 11:23:17 #16ти явно нямаш понятие нито от рисуване, нито от анимация, нито от каквото и да било изкуство, след като ми пишеш как някой си "създател" го бъркало това, че не можел да ползва героите на дисни! ако някой иска да ги ползва, тогава няма да е "създател", а просто ще плагиатства, което е думата за кражба в изкуството. всеки има право да защитава творбите си! именно защитата на творбите кара истинските творци да си пънат мозъците и да правят нови неща! иначе света щеше да е пълен с двойници на мики, което щеше да доведе до упадък...