Джо Джойс, боксьор от отбора на Великобритания, който спечели сребърен медал на Олимпийските игри в Рио, всъщност е академичен художник. Джойс, който се бие в супер-тежка категория е завършил Middlesex University през 2009 г. със степен бакалавър по изящно изкуство.
Новият флагман на бокса във Великобритания е интелигентна, очарователна фигура, чийто модели за подражание са Мохамед Али, Ленъкс Люис, Пабло Пикасо и Ван Гог. Това със сигурност е странно, меко казано, да откриеш боксьор, с който свободно да си говорите за работата на друг от неговите герои - американецът Жан-Мишел Баския, нео-експресионизма и примитивизма в творчеството му.
Любовта към изкуството Джойс наследява от родителите си, баща му Филип е шотландец - роден в Ирландия, реставратор на антики, а майка му Марвел е масажист и има нигерийски корени.
"Татко рисуваше, докато майка ми беше добра в грънчарството - споделя Джойс. - И двамата обичаха изкуството и аз се насочих към него още в училище, където имах добри учители, които ме насърчиха да кандиидатствам за стипендия от фондация за изкуства в университета."
Любимата творба на Джойс, произведена в малко студио в южен Лондон - апартамент, където той живее с майка си, представлява маслен портрет в реален размер на Мохамед Али.
"Най-напред започвах да рисувам с молив, но сега действам направо с четката. Имам оферти за картината на Али, но не искам да се разделям с нея в момента, въпреки че един ден може да я представя на търг" - откровен е боксьорът.
Той е създал портрети на Брус Лий, Майкъл Джексън, сестрите Уилямс и Бионсе, но казва, че неговото предпочитание е към абстрактното и символичното.
"Идеята на фото-реализмът според мен е да направиш картината по-интересна, отколкото е снимката, по която се работи. В това отношение наистина харесвам Пикасо. Ранните му работи са удивително точни преди да се обърне към символизма" - добавя Джойс.
Боксьорската кариера на Джо Джойс започва чак, когато е на 22, след като се разхождал във фитнес залата на университета и бил поканен за спаринг.
"Боксът веднага ме грабна. Знаех си, че мога да бъда добър в това. Това, което ми хареса е, че има толкова много аспекти, толкова много и различни режими за усъвършенстване и тренировка. И когато печелиш - уау! Можете да получите такова удоволствие само когато съдията вдига ръката ви за победа."
После идва рисуването. "Боксът беше на първо място до сега - добавя той. - Целта ми не беше просто да спечеля, но и да поддържам непобеден рекорд през сезона. Дадох всичко от себе си, тренирах правилно и сега съм просто разочарован.
Среброто не е толкова зле, очаквах злато, но явно не е било писано. Въпреки, че съм се концентрирал върху бокса в момента, когато тялото ми не може да поеме повече, се опирам на моето изкуство, винаги съм в състояние да вдигна четката. Последната ми мечта е един ден да мога да си позволя голямо студио и да направя самостоятелна изложба."
Наставникът на Джо Джойс в Middlesex, Стив Мъмбърсон, доцент по живопис и графика, раказва, че Джойс започва "като художник, който основно се интересува от създаване на автопортрети, след това прави и портрети на други боксьори, американски и британски."
По време на престоя си в Middlesex, Джойс, прекарва семестър в университета в Сакраменто, Калифорния. "Когато се върна, творчеството му стана по-интуитивно, неговата палитра много по-ярка с увеличаване на мащаба - казва Мъмбърсон. - Той е един скромен млад мъж извън ринга и пълен професионалист на него. Той подхожда към живописта му със същата степен на ангажираност".
