Кино легендата Ален Делон искал роля във френския филм "Недосегаеми". Това признание направи самият той в Локарно в рамките на кинофестивала, на който беше удостоен с почетен Леопард за цялостното си творчество.
"Това е филм, в който исках да се снимам, за мен щеше да е удоволствие да изиграя ролята на Франсоа Клюзе в неговия инвалиден стол, но за съжаление не се сетиха за мен", заяви актьорът. "Недосегаеми" регистрира близо 20 милиона продадени билета във Франция и постигна изключителен успех в Европа, най-вече в Германия, Швейцария, Испания и Италия. В САЩ планират римейк на лентата.
Делон заяви още, че е готов да изиграе "каквато и да е роля, стига тя да е добра" и отправи призив към китайските и японските режисьори да му предложат роля предвид популярността му в тези страни. "Позволете ми да се снимам. Не разбирам защо не ми предлагат роля в тези страни при положение, че имам такова голямо желание да снимам в Китай или Япония", сподели актьорът.
Той отново заяви, че "не е влюбен в днешното кино". "Имах шанса да правя кино, което караше хората да мечтаят, днес вече никой не мечтае в киното", смята Делон. "Аз не съм труден актьор, труден съм само за глупаците, ужасен съм с тези, които не знаят", разкри актьорът, имайки предвид колебаещите се или несигурни в себе си режисьори.
"Има три основни качества за режисьора - постановката, режисурата на актьора и реализацията, мнозинството режисьори имат едно от тези качества, понякога две, но рядко и трите. Ако утре се появи голям режисьор с голям сценарий, ще се снимам, но днес вече няма автори, които пишат за някого, те пишат само за пари", заяви със съжаление Делон, пише АФП
assense
на 05.08.2012 в 10:06:21 #1Ален Делон е винаги бил новатор и голям актьор за подражание. Поклон за цялото му актьорско творчество! Като гледам искриците в очите му, просто е ненадминат и служи преди всичко за еталон на неувяхваща жизненост и творческа енергия. Винаги е бил в кондиция на момента в който живее и напълно е прав, че днешното кино е напълно комерсиализирано и не оставя трайна жилка в паметта ни, за да помечтаем след това. Британския манталитет, че всичко в живота е само "интереси", а американския начин на живот, че само и единственно са важни "мъни-мъните" ни изпълниха съзнанието и завладяха напълно вътрешното ни пространство, че не оставиха място за духовното и чистотата в съзнанието ни. Единственото, което остана и за съжаление последно в нашето тройно измерение е чистотата на душите ни с духовния стремеж към възвишеното, което естествено подтиква и тласка човека да върви напред, за постоянни и нови творчески изяви в живота му.
