Гледката от замъка на Ливия е толкова величествена, че лесно се разбира защо воюващите империи някога не са искали да се откажат от тази нежна зелена долина, сгушена между заснежените върхове на каталунските Пиренеи. Трудно е обаче да се повярва, че точно това парче земя някога е било последната липсваща част в геополитически пъзел с континентални размери.
Континент в конфликт
Днес границата между Франция и Испания изглежда като нещо естествено - величествената верига на Пиренеите, с върхове, надхвърлящи 3000 метра, сякаш ясно дели двете държави. Истината обаче е, че тази линия е изкована не само от планини, но и от войни и преговори.
Преди близо 400 години Европа е раздирана от дълъг и жесток конфликт, който историята ще запомни като Тридесетгодишната война. В рамките на този хаос се води и Френско-Испанската война (1635-1659 г.).
Каталуния, която векове наред се е простирала от двете страни на Пиренеите, попада под властта на испанските монарси - заедно със земите на север. Това се оказва проблем за Франция, която отдавна мечтае за "естествени граници".
Кралска сватба и трудни преговори
Когато най-накрая мирът изглежда постижим, за да се скрепи сделката се уговаря кралска сватба: Луи XIV ще се ожени за испанска инфанта. Остава обаче един малък, но взривоопасен въпрос - границата.
Преговорите продължават с месеци. Подписаният на 7 ноември 1659 г. Договор от Пиренеите очертава основните линии, но оставя редица неясноти. Ще минат години, докато всички казуси се решат.
Остров, който сменя държави два пъти годишно
Източник: iStock
Да вземем за пример Островът на фазаните в река Бидасоа - мястото, където е подписан договорът. В продължение на векове той е бил "ничия земя", където се подписват международни договори и се разменят кралски булки. През 1866 г. той получава уникален статут: "кондоминиум" - съвместно владение. И до днес островът сменя суверенитета си на всеки шест месеца - от февруари до юли е испански, от август до януари - френски.
Зелената долина на раздора
Много по-сложен обаче е случаят с долината Серданя, стотици километри на изток. Липсата на ясни природни граници там създава истинска дипломатическа драма. "И двете страни искат цялата долина за себе си", обяснява историкът Мишел Буген.
Французите настояват за линия много по-южно от вододела, която би оставила голяма част от Пиренеите във Франция - претенция, подкрепена с войска. Преговорите стигат до ръба на провал - испанският делегат Луис Мендес де Аро дори заплашва да отмени сватбата, ако няма споразумение за границата. В крайна сметка компромис е постигнат, но не и без любопитни последици.
Когато селата стават градове
Формулировката в договора гласи, че 33 "села" ще преминат към Франция. Проблемът е, че сред тях е Ливия - древно селище с римски корени, което испанците обявяват за "град", а не "село", според каталунското право. Малък детайл, който решава съдбата му - Ливия остава испанска, тъй като вече не е село, но като анклав, обграден от френска територия. За да умилостивят Франция, испанците ѝ отстъпват долината Карол, стратегически контролираща пътя към Тулуза, разказва CNN.
Как Ливия остава откъсната
"По онова време никой не предполагаше, че Ливия ще се превърне в анклав," разказва историкът Буген. Картите били неточни и едва по-късно се разбрало, че малка ивица земя, предадена на Франция, откъсва Ливия от Испания. Границите били официално утвърдени с Договора от Байон през 1866 г., а пътят към Испания получил статут на "свободен проход".
През 70-те години възникнал странен конфликт, наречен "Война на стоповете" - французите построили нови пътища, а жителите на Ливия сваляли поставените STOP знаци, защото нарушавали международния договор. Днес пътят е безопасен и се счита за част от испанската пътна мрежа, макар да преминава през Франция.
През 1939 г., в последните дни на Испанската гражданска война, франкистките войски трябвало да поискат разрешение от Франция, за да преминат в Ливия - снимки от времето показват войници, минаващи километри през френска територия под наблюдението на жандармерията.
Ливия днес
Днес Ливия е част от оживена трансгранична общност. Местните споделят разнообразен език и култура, а границата се възприема повече като "мембрана", отколкото като бариера. През 80-те години тунелът Кади свързва региона с Барселона, а през 2014 г. е открита модерна трансгранична болница, обслужваща пациенти от двете страни.
Долината вече е популярна туристическа дестинация със ски курорти, пътеки и оживени села, където най-накрая испанска и френска култура се преплитат безпрепятствено.
