Законът за движението по пътищата гласи, че от 15 ноември до 1 март всички автомобили трябва да бъдат със зимни гуми или, с други думи - с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм. А освен закона, ето, вече имаме и първия сняг.
Освен че са един от факторите за безопасно шофиране, автомобилните гуми стават все по-сложни. И ако някога са представлявали проста гумена конструкция, изпълнена с въздух, то днес устройството им е значително подобрено и правилният им избор дори спестява от разхода за гориво.
Източник: iStock
Гумата притежава борд, чрез който се захваща за колелото и който е изграден от метал, обвит в каучук; пластове каркас, които са съставени от корда (текстилна, метална или от фибростъкло) и чиято цел е да направят гумата устойчива на пробиване; протектор или шарка, която е различна за зимните, летните и всесезонни гуми.
Голямата част от автомобилната гума е направена от каучук, който представлява смес от масла, добавки, естествен и синтетичен каучук. Тези материали се смесват в специален голям миксер до превръщането им в смес, подобна на дъвка.
Специална машина сглобява готовите отделни части и се получава все още невулканизирана гума без шарки по протектора.
Източник: iStock
Гумата се поставя в калъп и се надува, като по време на този процес се отпечатва и шарката. При това тя се нагрява до 149 градуса по Целзий. Процесът се нарича вулканизация и скрепява отделните части на гумата. При по-малките, например тези за лек автомобил, нагряването продължава 15 минути, докато при гумите за камиони процесът може да трае цял ден.
Следва инспекция и гумите са готови за продажба. Износват се след около 80 000 км пробег.
