Днес прекарваме повече време във Facebook, отколкото пред телевизора или където и да било другаде в Интернет. Не е изненадващо, че фирмите следват повея на вятъра и потенциалните си клиенти, като съсредоточават усилията си в рекламиране в социалната мрежа.
Рекламата във Facebook не се показва в новинарския ви поток случайно. Тя е настроена по начин, който да отговаря на целевата ѝ група - към момента се използват характеристики като местожителство, пол, възраст, интереси.
Но конкуренцията е ожесточена и се търсят нови начини рекламата да достигне до правилния човек и да го накара да закупи продукта, който предлага. Ново проучване, ръководено от проф. Сандра Мац (Sandra Matz) от Бизнес училището на Колумбия, разкрива, че рекламата може да бъде два пъти по-ефективна, ако се основава на психологическия профил на потребителя.
Източник: iStock
Учени от няколко университета установили, че когато рекламата е специално създадена да отговаря на характеристики на потенциалния клиент като ниво на интровертност, екстровертност или отвореност към нови преживявания, то броят на кликовете върху рекламата се увеличава с 40%, а покупките - с цели 50%.
В зависимост от дали продуктът е предназначен за компанията на приятели или пък сам, за достигане до интровертните потребители се използва реклама, която показва сам човек, докато на екстровертните - група приятели, които щастливо използват продукта.
Според проф. Мац психологическото насочване на рекламата не е задължително да бъде определено като нещо лошо. Особено когато компанията води лоялна политика, приканва към здравословен начин на живот и е в услуга на клиента.
Източник: iStock
Психологическото таргетиране може да бъде осъществено и извън Facebook, на базата на т.нар. дигитален отпечатък на всеки от нас - данните в телефона, историята на търсенията в интернет, трансакциите, които сме осъществили чрез банковата си карта.
Дали всичко това е прекомерно навлизане в личното ни пространство, сами ли го позволяваме или е безобиден маркетингов подход, за който няма смисъл да се тревожим, е въпрос на лично възприятие. Може би само времето ще покаже каква е обективната реалност.
