Не живеем за чуждото мнение, не ни интересува "какво ще кажат хората", обичаме да отстояваме позицията си и никой не може да ни убеди в своята, ако ние сме сигурни в нашата. В това, на пръв поглед, няма нищо лошо. Но оказва се, че чуждото мнение всъщност е важно за нас и за мозъка ни.
В живота може да има такива моменти, в които просто оставяме нещата да се случват, да минават покрай нас и се самозалъгваме, че така е най-добре, че няма какво да направим по въпроса. Това явление психолозите наричат функционална неподвижност.
Тя най-често се изразява в обичайно повтарящи се грешки или действия, които ние смятаме за единствените възможни. Изразява се и в невъзможност да търсим и намираме алтернативни решения на възникнали проблеми. А това често ни води до задънена улица.
Източник: iStock
Да не гледаме ситуациите от различна перспектива често е голяма пречка пред нашето развитие. Когато държим само на нашето мнение и не се допитваме до останалите, няма как да разберем по какъв друг начин бихме могли да постъпим.
Така сами си поставяме граници, в рамките на които няма достатъчно място за правилния отговор, а извън рамките на които ни е трудно да надникнем. И точно тук идват хората от нашето обкръжение, които да ни отворят очите.
Източник: iStock
Когато научим чуждо виждане по конкретен въпрос, нашият мозък започва да работи на различна честота. Обмисляме това мнение, сравняваме го с нашето и откриваме истината някъде там, по средата. И не забравяме, че не трябва да вярваме сляпо на никого, дори на себе си.
