Капанът, в който алчността на футболистите ги вкара

През последните 20+ години Световното клубно първенство, организирано от FIFA, претърпя немалко промени.

Най-значимата бе наложена тази година, когато участващите отбори бяха чувствително увеличени от едва седем на 32. Осем групи по четири отбора, които спорят за място на финала.

И това раздели футболната общественост и фенове на два лагера. Такива, които го подкрепят, и такива, които са против него.

Какво му е на новият формат

Чисто като формат Световното клубно първенство няма проблеми, защото всички правила са ясни. Проблемът е друг. С увеличаването на отборите се увеличиха и мачовете, които шампионите, най-вече от Европа, трябва да изиграят.

Източник: GettyImages

Това скъси още повече времето за почивка на много футболисти, които така или иначе негодуват срещу натоварената програма през сезона, когато почти няма седмица, в която да не се играят по два мача.

Футболистът на Барселона Рафиня бе сред негодуващите. "Трябва да отидеш и това е всичко, защото ние изпълняваме заповеди, трябва да сме там и да играем. Да се откажем от почивката си по задължение е много сложно, защото е наше право. Всеки заслужава поне месец почивка, може би три седмици. А много от тези, които играят на Световното клубно първенство, няма да получат дори месец", каза той пред бразилските медии, цитиран от Sports Illustrated.

Рафиня допълва, че футболът е работа и футболистите имат нужда от почивка, за да презаредят батериите. "Не можеш да поддържаш това ниво на интензивност, без да почиваш." Това мнение се споделя и от Юрген Клоп.

"Световното клубно първенство е най-лошата идея, реализирана някога във футбола. Хора, които никога не са имали нищо общо с ежедневния бизнес, измислят идеи. Страхувам се, че следващия сезон играчите ще получат контузии, каквито никога преди не са имали. Ако не, тогава това ще се случи на Световното първенство [2026] или след това", заяви бившият наставник на Ливърпул пред Welt am Sonntag.

Източник: GettyImages

И контузиите са факт. Само преди няколко дни от терена на носилка бе изнесен Джамал Мусиала с фрактура на фибулата на левия си крак. След успешно премината операция стана ясно, че звездата на Байерн ще отсъства за не по-малко от шест месеца.

Въпреки това има хора, които защитават Световното клубно първенство и новия му формат. Сред тях е и легендата на българския футбол Христо Стоичков. Той смята, че нито треньори, нито футболисти трябва да се оплакват. Според него, те не се оплакват по същия начин, когато получават по 20 милиона на година.

На сходно мнение е и друга легенда - Карл-Хайнц Румениге. Още в началото на тази година той заяви, че финансовите изисквания на играчите стават все по-големи. А парите, които клубовете трябва да изкарат, за да ги покрият, идват през изиграването на повече мачове.

Източник: GettyImages

"Всяко преговаряне по договор, на което съм бил свидетел, винаги е вървяло в една посока: все повече и повече. Но тези пари трябва да дойдат отнякъде", казва Румениге пред Sport Bild.

Той смята, че самите играчи са се вкарали в капана на толкова много мачове. "Ако продължим по този начин, футболът ще бъде единствената индустрия, която не генерира печалби, а само загуби. На път сме към крах и никой не е готов да отпусне крака си от газта."

Румениге смята, че от този омагьосан кръг може да се излезе, ако разходите за клубовете бъдат намалени. И се въведат тавани на заплатите по подобие на NBA.

И в това има толкова много логика

Футболът се промени изключително много през последните 10, дори 15 години. Заплатите на футболистите, особено в големите първенства и отбори, станаха космически. Нека дадем пример с вече споменатия Джамал Мусиала. На сезон той взима по около 19 милиона долара само от договора си с Байерн Мюнхен.

Източник: GettyImages

И не е само Мусиала, всяка година ставаме свидетели на нови трансфери за милиони, голямата част от които дори не можем да си обясним. Тук дори не знаем дали трябва да споменаваме заплатата на Килиан Мбапе, която е около 70 милиона долара на година, според Forbes. Или тази на Кристиано Роналдо, надхвърляща 200 милиона долара.

Така че виждаме все повече логика в думите на Карл-Хайнц Румениге. Тези пари трябва да дойдат отнякъде. В случая футболистите трябва да си ги изкарат с повече мачове за сметка на по-малко почивка.

Понякога спортът е труден за гледане - какво се случи с Григор Димитров

Григор Димитров направи паметно участие на Wimbledon 2025

Но и в живота на обикновения човек е така. Когато работи повече - получава повече, но няма много време за почивка, себе си и семейството си. Е, поне в повечето случаи. А дали е нормално един футболист да взима по 20, 200 и повече милиона на година, това вече е тема на съвсем друг разговор.