Започна Страстната седмица, наричана още Седмица на страданията. Църквата я нарича Страстна, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос - Неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В първите дни на Страстната седмица във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Последование на Жениха.

Всеки ден от тази седмица се нарича велик - Велики понеделник, Велики вторник, Велика сряда, Велики четвъртък и Велики Петък. Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Седмицата завършва с Великден.

Велики понеделник

Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не пазар.

Велики вторник

Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

Велика сряда

Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирó.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Исус Христос. Тогава Юда Искариотски отишъл при юдейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника.

Велики четвъртък

На този ден се провежда Тайната вечерята Христос е измил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

Според традицията в четвъртък се боядисват яйца. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.

Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

Снимка 231273

Разпети петък

Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.

Велика събота

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исуса Христос и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Неделя - Великден

В последния ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение, тогава приключват страданията на Исус.

Според Църквата Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Първи виждат празната гробница на Исус Христос жените мироносици. Според евангелските разкази ангел им благовести: "Зная, че търсите разпнатия Иисуса няма Го тук: Той възкръсна!"

Мария Магдалина с ужас съобщава на апостолите Петър и Иоан че гробът на Христос му е празен. В недоумение се връщат в Иерусалим. Тя обаче остава при гроба и вижда два ангела в бяло одеяние, а след това и Самия Господ Иисус.

Отначало тя не Го познава, но като чува гласа Му, хвърля се в краката Му и казва: "Учителю" . Господ й казва: "Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си: но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог".

Дохождат на гроба и другите жени мироносци. Виждат ангел, седящ върху камъка от вратата гробни и в недоумение слушат благовестието му за възкръсналия Господ. На връщане те срещат възкръсналия Спасител, Който ги поздравява: "Радвайте се!".

Църковната службата започва през нощта в събота. След полунощ в църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на се отбелязва по особен начин:

Първите три дни - Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер.

През четвъртия ден, на Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

През петия ден, на Велики петък - Разпети петък се ходи на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.

През шестия ден, на Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. На този ден също е разрешено боядисването на яйца. /Фокус