Няма нищо по-неприятно от това почивката да започне с гадене, когато се возим в автобус, кола или пък някакъв плавателен съд. Това неразположение е по-силно изразено при някои хора, отколкото при други, както и при малките деца. Смята се, че то съществува, тъй като човекът е започнал да използва тези средства на придвижване твърде скоро и все още видът ни не се е адаптирал към тях.
Физиологичната причина е много по-интересна и някак неочаквана. Когато се возим, тялото ни е статично - обичайно сме седнали, докато същевременно вестибуларният ни апарат (органът, който отговаря за позицията и равновесието на тялото ни) възприема, че се движим. В морето пък всичко изглежда еднакво и няма точки, спрямо които да се ориентираме, че се движим. Всичко това кара мозъка ни да се обърква, тъй като получава смесени сигнали и не може да разбере движим ли се, или стоим на едно място, тъй като има доказателства и за двете.
Източник: iStock
В такива случаи той решава да се презастрахова. Преценява, че явно халюцинираме, което означава, че сме се отровили с нещо. Защитната реакция е да ни накара да повърнем, за да се отървем от предполагаемата погълната отрова.
Положението се влошава, ако погледът ни е насочен надолу към телефона или книгата, която четем. Това затвърждава усещането, че сме неподвижни, докато вестибуларният ни апарат твърди друго. За да си помогнем, е необходимо да гледаме през прозорците, особено напред.
Източник: iStock
Известно е, че ако ние шофираме колата, не ни прилошава. Това е така, защото мозъкът ни разбира, че ние управляваме движението, т.е. наистина се движим и това не е халюцинация.
