Този месец списание "Одисей" пое на любознателно пътешествие, разглеждайки първо едни от най-древните запазени рисунки - тези в испанската пещера Алтамира, после символа на техническите постижения - NASA. Разговаря с Майкъл Пейлин, пое си дълбока глътка въздух с дъх на какао от Кот д'Ивоар, а в края на пътуването пие солен чай с масло от як.
В броя можете да прочетете още за остров Питкерн, Аляска, Белоградчишките скали и др.
Преди да тръгна за Кот д'Ивоар, намерих в интернет доста опияняващо усещане за страната в писанието на един българин, живял там - "да се гмурнеш в чашата с какао". Представих си го съвсем плътно и буквално. Все пак това е естественият мирис за най-големия производител на какао в света.
Първото ми влизане в страната бе планирано да започне от Абиджан. Голямата морска столица на Кот д'Ивоар е наричана в миналото африканския Париж и наброява почти 3 млн. души. Градът е доста по-голям от фактическата столица Ямусукро, гледа право в очите Атлантическия океан и е разположен около къделите на голямата лагуна Ебрие. Тази гледка на картата действа достатъчно съблазнително на въображението, особено като включиш и факта, че това е едно от най-близките населени места до точката, в която се пресичат Екваторът и Гринуич.
Чували ли сте за „Ефекта на Пейлин"? Не, това не е някакъв нов вирус или поредната сложна теория на недоразбран физик. И не е свързано с гумени пилета и мъртви папагали, както биха си помислили всички почитатели на британската комедийна трупа "Монти Пайтън", чийто член е актьорът и сценаристът Майкъл Пейлин. Абсурдният им хумор наистина се превръща в явление от края на 60-те години и досега си остава нарицателно за дръзка и невероятно смешна сатира.
Пейлин не спира дотук. Той се промъква в домовете на консервативните англичани чрез любимата им национална телевизия ВВС и заразява умовете им с желанието за приключения.
Едва ли има човек, който да не е чувал за Нийл Армстронг и думите, изречени при стъпването му на лунната повърхност. Едва ли някой в съвремието ни не е чувал и за телескопа „Хъбъл", който вече 16 години дава възможност на учените подробно да изследват най-отдалечените кътчета на Вселената.
През последните десетилетия в медиите неизменно присъстват новини за мисиите на космическата совалка, както и за автоматичните сонди до планетите от Слънчевата система, които заснемат повърхностите им отблизо и дори вземат проби от места, с които до неотдавна не сме и мечтали, че ще имаме досег. Зад всички тези постижения стои една голяма организация, съставена от широк кръг учени и инженери, обединени в усъвършенстването на космическите технологии и изследването на заобикалящия ни свят.
Ако завъртите кълбото на света, така че да виждате само необятния Пасифик, точно в средата му ще забележите началото на Френска Полинезия. Под нея, югоизточно, отдалечен от Австралия и Южна Америка на около 4000 мили, като гигантски къс скала се издига остров Питкерн. Размерите му са толкова малки - около 5 кв. км, че не се вижда на картата и дори не разполага с истинско пристанище.
Отвсякъде заобиколен от високи скали, в които вълните се разбиват с тътен, остров Питкерн разполага с един залив - Баунти Бей, в който могат да влизат само плитки съдове, а възможността за въздушен транспорт е силно ограничена. Ето защо островът не е много посещаван дори и днес. И въпреки своите толкова непривлекателни „мерки" (а и отчасти заради тях) вулканичният остров има вълнуваща история, послужила като сюжет на десетки книги и няколко филма.
Силует на мощно животно с удължени задни крака, завършващи с елегантни копита. Рунтава грива стърчи на гърбицата, гъста кафява козина виси по късия дебел врат и под шията, като прави предната част на туловището още по-едра. Коремът и хълбоците са нарисувани в светложълто, вътрешната им част и подопашието са почти бели. Друго животно е легнало кротко, с глава, свита към корема. Може би е ранено? До него трето, очертано с въглен, е насочило малките си остри рога към неизвестен съперник.
С професионална решителност е очертан мъжкият атрибут, покрит с кичур косми. От пръв поглед е ясно, че художникът обожава великана, който е бродел по Стария континент след мамута, и познава добре всяка част от тялото му. И не само това - той владее техниката на светлосенките, добила популярност през... Ренесанса. До такава степен, че Пикасо възкликва: "След Алтамира всичко е декадентство!".
Несъмнено соленият чай с масло от як представлява мит, ухаещ с парфюма на приключението. Той навява асоциации за брулени от вятъра високопланински степи в изумруденозелено и за хималайски номадски народи, живеещи със стадата си на най-негостоприемните територии в света.
Всъщност този чай въплъщава епичния фанатизъм за един различен, суров и всеотдаен, но благодатен начин на живот. Едно истинско съществуване в хармония с природните елементи, основано на неостаряващи ценности, които нашето общество вече трудно дефинира, но за които сме сигурни, че са гарант за древност и автентичност. Който може да се похвали, че е опитал тази мистична напитка, се е почувствал обвит от ореола на изследователя и внезапно е вдъхнал авантюризма от края на света, усетил е аромата на щавена кожа, на прах и натрупан опит.
