Жителите на областта в Пелопонес твърдят, че са потомци на спартанците. Ако България е пълна със зеленина, с много води и високи дървета, то областта Мани в Гърция притежава точно противоположната красота. Там растат само кактуси и пърнари - храстовидни дъбове. Слънцето изгаря района поти през цялата година.
Това е един от най-великолепните райони на Гърция, намира се в Пелопонес. Всички сгради, включително луксозните хотели и вили, са построени или възстановени в специфичния манийски стил, направени изцяло от камък и дърво и трудни за различаване от истински крепости, разяснява 24 часа.
Докато се разхождате там, чувството, че от всеки ъгъл ще изскочат рицари и феи, няма да ви напусне. Голите планини се спускат и стигат до възхитително море, диво като жителите на крайбрежните му села. Кули се издигат над каменните къщи на селата, високи, монолитни, с малки прозорци, като бойници без балкони. Там живеели мъжете, които воювали с вражеските фамилии, а жените работели на полетата.
Кулите са печатът на Мани. Днес повечето от тях са превърнати в хотели, където туристите могат да се насладят на живописните селца, които са пълни с кафенета, таверни, заведения и магазини с традиционни продукти на Мани като осолено месо и лупина, които се съхраняват в морска вода.
Областта Мани покрива цял полуостров, обкръжен от море, в центъра на който се намира планината Таигетос. Тъй като Спарта е само на 80 километра, жителите на Мани смятат себе си за потомци на древните спартанци.
Може би са прави, тъй като манийците заедно с критяните са имали славата на най-независимите и свирепи войнствени жители на Гърция, които живеели в укрепените къщи и селища. Дори турците, които са владели Гърция 400 години, не са посмели да стъпят там. За последно това е станало през 1825 г., когато дебаркирали на брега на Диру, знаейки, че манийците са на поход. Но войниците били изклани от жените, които жънели на полетата, и били насечени на парчета със сърповете.
В продължение на много векове манийците са били най-прословутите пирати на Средиземноморието. Тежко и горко на кораба, който минавал до техните брегове, особено ако е бил турски. Селата в района, много от които днес са изоставени или са превърнати в хотелски комплекси, са били военни крепости. Богатите семейства на Мани, когато не е имало външен враг, срещу когото да се бият, се изтрепвали помежду си.
Кървавата традиция на вендетата, чиято искра пламвала по незначителен повод и продължавала векове наред със стотици убити, довела до построяването на кулите.
Всяко селище на Мани представлявало отделна махала, управлявана от клан. Клановете воювали един срещу друг почти постоянно, а кръвното отмъщение било жестоко и широко застъпено. Жените също участвали в битките наравно с мъжете. Въпреки тежките междусъседски вражди всеки мъж от клана си избирал жена от друг клан, за да се избегнат кръвосмешения и да се постигнат временни примирия. Вендетите в Мани били толкова диви и многогодишни, че завършвали с пълно унищожение на една фамилия от друга. Затова по-слабите фамилии се преселвали от района, за да се спасят.
През XVII в. една вендета, продължила повече от век, приключила с преселване в Корсика, където преследваните се заселили в района Каргезе. Великият Наполеон, както е известно, е бил корсиканец, затова манийците сътворили мита, че Наполеон е бил маниец!
Между другото, манийците са последната група население в Европа, която приема християнството - едва през Х век. Екскурзията до Мани е едно различно преживяване. Крайбрежните му ивици са малко, но завладяващи. Масите в таверните са над вълните и дегустираш вкуснотиите, потапяйки краката си в морето. Села и малки градове като Кардамили, Лимени, Ареополи, Геролименав, Ватя и Порто Кайо ще се запечатат в съзнанието ви.
Там е и пещерата на Диру - една от най-красивите в Европа със своите сталактити и сталагмити и на първо място от трите най-красиви езерни пещери в света, оставяйки зад себе си Пантирак в Южна Франция и Заита в Бейрут.
Пещерният комплекс се състои от три пещери, но само две от тях - Влихада и Алепотрипа, са отворени за посетители. Маршрутът през пещерите включва ходене през тесни проходи, плаване с лодка по езерото през пещерни тунели с лодкар, а в последната част отново се ходи пеша около 10 минути. Цялото пътуване трае 30-40 мин. До пещерите Диру се стига от Пиргос Диру, има много табели. Като наближите, ще видите офис и бариера за коли. Цената на билетите е 15 евро на възрастен. До паркинга има малък каменист плаж със заведение и стара църква. Пещерите работят целогодишно, но през зимата затварят в 15 часа.
Пещерата на Диру - една от най-красивите в Европа. В Лимени къщите са почти над морето, създавайки усещане за свобода. Там можете да се насладите на морето, което е наградено със син флаг заради чистите си води
Наблизо е манастирът Панагия Вретис, построен през 1731 г., и си заслужава да го посетите и да видите иконите му. Можете да се разходите в Нео Итило и в Каравостаси, които са наблизо. В Лимени няма плаж, но има стъпала, които слизат до морето и може да се плува в сините води на залива.
В старата част на Ареополи има малък площад, а всички заведения и магазини са пръснати по уличките около него. Сградите са в традиционния манийски стил и навсякъде се виждат каменни зидове и кули. Затворена е за коли, но има голям обществен паркинг близо до главния път.
На площада се издига паметник на Петрос Мавромихалис - последния бей на Мани. Точно тук е обявена и войната за независимост на Гърция срещу турците, пак с участието на Мавромихалис.
Неговото присъствие се чувства в целия район и има доста ресторанти и хотели с името Петрос или Мавромихалис. Друго интересно нещо, което ще видите, докато се разхождате из улиците на Ареополи, са старата черква с голяма камбанария и частният военен музей на къща за гости.
Мани е прочут с гастрономията си. В ресторантите и таверните, които ще посетите, трябва непременно да опитате печена риба в едра сол. Слагат я в огъня непочистена, като солта образува твърда кора около нея, която, след като я разчупите и отделите, излиза заедно с люспите. Опитайте и прясна риба, която ще видите как се лови. Добре е да дойдете по залез, защото гледката е ослепителна.
Може да видите и огромни костенурки във водата да плуват точно до вас. Не пропускайте да дегустирате и “сингклино” - осолено свинско месо, което се опушва и след това се вари заедно с портокал. Има също така чудесни баници с миризма на диви билки, които растат по склоновете на планините.
Как да стигнете
Ще следвате пътя от Атина, ще минете Коринтския провлак, който разделя Пелопонес от Гърция, и ще карате на юг в посока към средния ръкав на Пелопонес, който виждате на картата. След около 250 километра, когато пред вас се появят нагорещените от слънцето скали, когато видите високите каменни кули да се издигат като пилони, които подпират небето, и едно дълбоко синьо море под вас, значи сте пристигнали в Мани. Характерното за района ястие „сингклино” - осолено свинско месо, което се опушва и след това се вари заедно с портокал.
