Предишната глава

През следващите години продължиха да стават разни неща.

Продължавахме да ходим на Иракли, което ставаше все по-популярно. Това никога не минава безнаказано.

За последен път бях там на 1-ви Юли.
Аз отидох предния ден. Приятелите ми идват на следващата сутрин.

Иракли все така е същото. Макар и на изчезване.

Намирам бивак. Въпреки мързела си, събирам дърва и паля огън. Сам съм с кучката. Вечерта е чудна.

Понеже първият и последният път винаги имат нещо общо започва буря.

Вали и трещи, кучката влиза в палатката, без да ме пита и гледа толкова стреснато, че забравям да я гоня. Даже я снимам с камера.

На сутринта те идват. Посрещаме изгрева с бутилка вино и много радост.

Един приятел, който обича да спи до късно, казва, че разменя един изгрев за два залеза. Този изгрев беше по-красив от повечето залези, които съм виждал.

Денят минава чудесно. По обед отивам в кафето и се намъквам на масата на млада компания с тарамбуки, защото се надявам, че познават Мария Янева.

Не я познават. Хипари от новото време - нямат пари за цигари.
Давам им 20 кинта. Да бяха гладни - както и да е, но да нямат пари за цигари не мога да понеса. Изнасям се бързо, защото мразя да съм добър.

Денят минава още по-чудесно и постепенно се изтъркулва. Размазваме се на плажа и аз от скука удрям две водки. Това рязко ми разширява кръгозора и забелязвам две мацки, които тенденционно стоят на 20 метра от нас.

Аха, загадъчни сме. Решавам, че си го просят. Не това, което си мислите.

Помолих този от нас, който ги познава, да ги извика.
В този момент ми звъни баща ми. Аз иначе съм възпитан, но нивото на задръжките ми е под всякаква критика и му споделям, че точно гледам две недостъпни мацки и се чудя с коя да се закачам.
Той мъдро ми отговаря:

- И с двете, сине, и с двете...

Добреее. Все пак решавам да се закачам с едната (ще я наричам Флора), защото другата излъчва доброта и ми е съвестно.

Започвам да лазя по нервите на Флора, давайки най-доброто от себе си.

Флора докарва имидж на френска мацка от 50-те. Фатална и летяща из облаците. Носи си малка книжка с ключовите мъдрости от Селестинското пророчество.
Сбити и синтезирани.

Нещо като наръчник „Как да стигнем до Нирвана за 7 дни"

Не така, бате. Не може да продаваш вечната истина като инструкция за вграждане на хладилник.

Успявам да изнервя Флора значително, когато всички решават да идат в "Заека" и да празнуват. Аз се возя в багажника, защото сме много.

Там радостта и нивото на алкохол в кръвта рязко се покачват. Започвам да съсипвам Флора с комплименти. Явно наистина и е писнало, защото ми казва:

-Стига си ми повтарял какво харесваш в мен, кажи ми какво не харесваш.

Шах. Казвам и, че не харесвам как се оригва. Разговорът приключва.


Радостта се увеличава, вероятността да я помня утре намалява.

-----

Събуждам се. Намирам се сам в автомобил по средата на едно поле. Тъмно. Вали. Вадя цигара. Няма огънче. Ко става бе, Минке, вчера имах 3 запалки. Изнервям се, искам си морето. И обяснение.

Излизам и тръгвам като робот по някакви пътеки. Явно съм се ориентирал по шума на вълните, защото стигам до плажа подозрително бързо.

Около 4 сутринта. Плажът е празен, по пътя виждам жена, седнала на стол по средата на пясъка. Да имате огънче? Да, задръжте го. Милата. Явно съм говорил като Тодор Колев.

Намирам бивака. Шофьорът на въпросното МПС се измъква от моята палатка и накратко ми обяснява, че вчера заваляло, той изкарал колата на високо и някой трябвало да остане там, щото сме много за палатките. Бил съм доброволец. Взел ми запалките, че съм му изглеждал нестабилен, пък колата му била една.

Хубаво. Той отива да си доспи в колата, аз влизам в палатката и там намирам Флора, приятелката и и още една жена. Има бог. Време е за тормоз.

Тормозя ги, но решавам да им покажа, че имам и добра страна. Започвам да галя Флора неангажиращо по главата. След малко разбирам, че съм объркал мацките и съм галил другата.

Пияницооо. Засрамен изчаквам да стане светло и се изнасям сам към най-дивата и далечна част на плажа. Става все по-красиво, няма стъпки в пясъка.

Робинзон. Използвам ситуацията и провеждам кратък разговор с Бог.

Разбираме се, че той няма да ме убие с махмурлук, а аз така повече няма да правя. Аз излъгах. Той не.

Тогава видях Иракли за последен път. Може би съм минавал оттам и след това, но вече се бях сбогувал.

Към четвърта глава