ДЕСЕТА ГЛАВА - ФИНАЛ: ... Краят на простотията.

 Предишната девета глава

При последното ми пътуване всичко отново стана изведнъж.

Покрай всички драми напоследък бях напрегнат и на границата на възможностите си да бъда трудоспособен.

Нещо като „Жълти зъбки и нерви лабави”.

Последната вечер получих по мейла плакат, предназначен за откриването на книгата на мой близък човек. Първото, което забелязвам, леко ме притеснява. Докато му натамънявах сайта, сложих една простотия като слоган под заглавието, за да има нещо. Бяха го пренесли на плаката.

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ВЪОБЩЕ!

(Данте и Хиподил. Аз съм и малко извратен. И Киора участва, макар и неприлично абстрактно. Повече никакви имена. Ще ме съдите и ще спечеля. А как ще се чувствам после, помислихте ли?!

И кой държи правата на Данте? Ако е Киора, аз си тръгвам. Светльо, ти си, бате! Със съдействието на Ретро радио и ада. Шегувка.)

Второто, което ме довърши, беше заглавието на книгата.

(извинявай, наистина чак тогава видях как се казва)

КОШМАРЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ!

Ето тогава нервите ми не издържаха. Гръмнах за втори път.

Така лиии?

Обиколих стаята около 20 пъти,  обясних на огледалото какво ще му направя аз на кошмара, взех лист и молив и слезнах в ресторанта.

Запитах се – Е добре, не можеше ли без цялата тази простотия, която сътвори?

Сетих се нещо, което бях чул някъде:
“Лечението на всяка болест минава през изострянето и.”

Взех молива и започнах да пиша всички мои възможни ходове, за да оправя нещата.  Защо и как? Подредих възможните действия хронологично, махнах излишните, опитах се да предположа резултата от всяко едно поотделно и от всички заедно. И резултата от резултата. Резултатът беше неизбежен.

ТРЯС! Изведнъж всичко, което бяхте принудени да прочетете, започна да се събира в едно. Всички случки, гадости, експерименти, хора, места, мисли.

Като във фуния.

Събраха се в един прост принцип. Винаги съм го знаел и го гледах на листа пред себе си. Вие винаги сте го знаели. Стоял ми е на стената. Всяка следваща случка ми го е набивала, без аз да мога го видя.

Той се случва от само себе си в мига, в който се появи възможност. Навсякъде.

В него няма магия. Има само истина.

(Сетих се за един откъс от детска книжка.
“Истинско е не това, което правим, а онова, което ни се случва”)

Започнах да се обаждам на различни хора. Веднага. На едни правех предложение, което не могат да откажат, на други давах нещо, което не могат да откажат. От трети взимах нещо, което не могат да откажат. Не говоря за пари. Това в продължение на месец.

Ако не грешах, би трябвало да не могат да откажат.

Минаха два месеца в очакване, това да не проработи някъде. Още очаквам.

И да се случи ми е все едно.

Няма да ви кажа какъв е този принцип.  Най-малкото, едва ли ще го кажа като Стивън Кинг.

А и не съм бате Пауло и не искам да спрете да мислите или да ви разплача.

Нито се мисля за велик като бате Бойко.

Това е само моята истина. Когато и вие го откриете за себе си, моля бъдете пичове и ми кажете. Хаха.

Трябваха ми 10 години и няколко хиляди литра бира, за да открия нещо, което винаги съм знаел. Вие може  да сте по-умни.

Нищо не свършва никъде. И още зависи от мен. Но аз вече искам вкъщи.
24.06.2008г.  Еньовден.

КРАЙ!