Новият майски брой на списанието разказва за чудноватия животински свят на остров Тасмания, за необикновените сгради на Франк Гери, за най-скъпите картини в света, както и за най-голямото художествено произведение  на планетата, оставено от културата на хората, живели 4-5 века пр. хр в Наска, за сбъднатия сън - Пиетрасанта, както и за Коста Рика - последния рай на земята.

 

Тасмания

Сумрак се спуска бавно над евкалиптовите дървета, част от които приличат на декор на филм на ужасите със своите изсъхнали клони и гладки, сиви стволове. Местните жители от животинския свят са излезли да търсят храна, кой подскачащ на два или четири крака, кой поклащащ се бавно и мързеливо.

"Дребосък с голям късмет", промърмори с усмивка местният горски рейнджър Джон, след като малкото кенгуру, което преди секунда се шмугна като изневиделицата пред една минаваща кола, се показа здраво и читаво от другата страна на тясната улица.

Действието се развива в националния парк „Кредъл Маунтийн" в Южна Тасмания - така наричания Див Запад на този остров.

 

Франк Гери

Представител на деконструктивисткото течение в архитектурата, в своите футуристични творения Франк Гери съчетава мощта и здравината на материята с пластичната свобода на въображението. Черпейки вдъхновение от големите имена в съвременната архитектура, той изобретява свой собствен стил, в който се налага усещането за фантазия, пълно владеене на пространството и висша безпогрешност.

Роден на 28 февруари 1929 г., Франк Гери посреща своята 80-годишнина като един от най-известните и уважавани архитекти в света. Нещо повече - той е сред шепата творци, чиито широко известни проекти свеждат архитектурата до сюжет за разговор дори сред хора, които са й напълно чужди. Миналият век завърши с избора на музея "Гугенхайм" в Билбао (Испания), проектиран от Гери, за "Сградата на века". Туристите наводняват малкото градче, за да се любуват не толкова на експонатите в музея, колкото на творението на Гери, възприемано само по себе си като произведение на изкуството.

 

Памир

"Защо дойдохте в Памир? Не виждате ли, това е пустиня, мъртва земя! Какво ви накара?" - сякаш изстреля въпросите си млад мъж, докато ние зяпахме с безразличие езерото Тузкул, седнали на прашния път. Той и неговият спътник бяха пастири, които лятно време шетаха със стоката си по ветровитото Аличурско плато, а зимъска даскалуваха в едноименния кишлак.

Ние пък бяхме квартет български младежи, яхнали колела, и безмълвно се споглеждахме в търсене на отговорите, потънали в отчаяние и умора. Как да им обясним, че трябваше да си зададем тези въпроси още в България, а не сега, "в нищото", да отговаряме на някаква викторина. А като се замисля колко невинно започна всичко. И весело!

 

Пиетрасанта

Някога пилигримите пътували към светите места, обладани от силата на вярата. Изживяването укрепвало духа им. Днес туристите обсаждат крепостите на духовността, сътворени от човешкия гений, търсейки своето приключение на живо. Тази страст храни въображението, емоциите, а срещата с магичното събужда заспалите сетива.

Италия е книга, която можеш да препрочиташ много пъти. Може би защото страната под знака на Близнака, има много лица. Всеки регион "разлиства" различни страници от богатата история на градове държави, на ритуали и традиции. Това, което обаче е общо за всички, са топлото гостоприемство и приятелската атмосфера, емоциите от сърце и отвореността към чужденеца. Тук не само те изпълва красотата на сътвореното през вековете, но усещаш и вкуса на италианския начин на живот.

 

Наска

Човечеството никога няма да се примири със своята самотност. Колективната фобия, че Космосът е необитаем, за линейното човешко мислене изглежда не по-малко плашеща от неизвестната участ на собственото „аз" след биологичния финал на индивидуалното съществуване. Още от сумрака на своето осъзнаване човекът е бил психически смазан от тежестта на празнотата, сред която му е отредено да заживее.

Единственият начин да оцелее и изпълни предназначението си е да даде воля на най-божествената си дарба - въображението, и да насели убийствения вакуум около себе си с обитатели за кураж и компания по предстоящия несигурен път. През различните епохи тези спътници в живота неизбежно са били променяни по силата на еволюиращата човешка фантазия - от аморфни духове и метафизични сили до рационални божества и свръхцивилизовани същества.

 

Меценати на суетата

Изобразителното изкуство и парите! Новите дилъри на картини със сигурност са наясно, че трябва непрекъснато да надуват впечатлението за актуалния сексапил на изкуството. А съвременният човек отдавна е научил, че да притежаваш творби от известни художници е, все едно да плуваш в джакузи сред самия океан, препълнен с акули, и да гледаш как кораби и самолети изчезват понякога сред вълните, докато приключваш с шоколадовия си ликьор...

Но сумите от последните няколко години едва ли не превръщат купуването на картина в забавление, равно на влизане във виенска сладкарница. Били сме наивни или просто така ни се е струвало, колко ограничен брой истински шедьоври се намират извън музеите! Защото в продължение на десетилетия първенството на най-скъпите произведения на живописта се държеше от творци с огромна философска и естетическа мощ.

 

Коста Рика

Представете си изумрудени острови, оградени от цветни коралови рифове. Представете си тънка зелена ивица в океана - гъста, недокосната джунгла, обвита в прозрачна, но тежка мъгла. Това е гледката, която се открива пред очите ни, докато летим към Сан Хосе - столицата на Коста Рика.

След въздушните гледки градът ни разочарова: прави, широки булеварди, а между тях картонени сгради, като че ли построени вчера. Малко е скучно за нашите европейски очи, свикнали със старинната атмосфера на криволичещите, павирани улички. Един от малкото индустриални центрове, столицата и Централната долина приютяват две трети от населението на цялата страна. Привличат и много американски емигранти, които са се заселили не само в покрайнините на града, а и в почти всички райски кътчета по двете крайбрежия. Новите "колонизатори" днес наброяват 50 000, което ги прави повече от древните индианци. За съжаление тяхното присъствие не се отразява добре на местните жители.

 

Новият брой на списание "Одисей" е вече на пазара.