След няколко месеца с iPhone на Apple, заключих, че това е на-добрата машинка на всички времена.

Актьорът Стивън Фрай я сравни с " бляскава спортна кола от началото на 60-те. Не чак толкова практична, икономична, функционална или просторна като семейния автомобил, но, о, радостта!"

Деймиън Фокс, автор в списание How to Spend It, казва: "Усещаш го като нещо научнофантастично. Начинът, по който използваш пръстите си за да увеличаваш и намаляваш картината и начинът, по който тя се завърта, когато обръщаш телефона. На мен това ми изглежда като бъдещето. То е от онези неща, които си виждал по "Стар Трек" като дете и си си мислел "Ехаа, точно това искам да имам някой ден."

Айнщайн беше казал, "Направи нещата колкото се може по-опростени, но не повече." За мен, Фрай и Фокс точно това направиха Apple с iPhone. Той се отличава от останалите с брилятна липса на безсмислени функции. Без излишното гласово набиране. Урааа! Без безнадеждната GPS навигация. Супер! Както казва Фрай: "Това, което прави, го прави адски добре. Това, което не може, е смешно безсмислено."

Мога да изпиша страници, опитвайки се неуспешно да обясня чистото чудо и наслада от iPhone-а. С неговия единичен бутон е толкова лесно... А вниманието към детайла е забележително. Това е първата машинка почти без недостатък, която някога съм виждал. Само ако я докоснете, ще разберете за какво говоря и ще се превърнете в един от нас - iPhone потребителите, които ликуват в ъгъла и си мърморят "О, боже, виж само какво прави". Трябва да добавя, че не става въпрос само за това, което прави; начинът, по който го прави, всъщност доставя огромно удоволствие.

Всичко е чудесно, освен едно съществено "обаче". iPhone би следвало да завладее света, съдейки по това, което ние, феновете, казваме. Но всъщност това не става, а и няма и перспективи да стане, след като присъстват още два претендента тежка категория в света на ултра високите технологии сред мобилните устройства. А техните производители не изглеждат никак смутени от врявата около iPhone и го смятат за прекалено нишова разработка за да я вземат насериозно. Бих казал, че не са напълно прави да мислят, че iPhone накрая ще накара останалите в съревнованието да подходят по-иновативно. Но това, което се заформя през 2008-ма е тристранна борба за титлата „Супертелефон, предпочитан от старши корпоративните типове", с развиващи се три обособени племена от фенове за всяка от марките.

Та, ето ни нас iPhone-итата в единия ъгъл на триъгълника. Във втория са феновете на BlackBerry, отдадени на най-големия принос на Канада за света, наричан още CrackBerry заради състоянието на зависимост, което предизвиква у притежателите си. И в третия ъгъл имаме тези, за които единственият правилен избор за комуникатор за пораснали хора е Windows Smartphone, най-често този, направен от тайванската фирма HTC или от адски късно-подобрилата се компания Palm Treo.

Както iPhone, така и BlackBerry е дело на гениален ум, по отношение на концепцията и на дизайна. Лично аз бих оспорил твърдението, че BlackBerry е два пъти по-добър и от най-доброто, но не може да се отрече невероятното влияние, което то упражни върху начина, по който живеем и работим. Когато за пръв път ги видях в САЩ през 2000-ната с техния шокиращ смачкано-плосък дизайн, идеята за телефон, с който си проверяваш пощата, беше много по-революционна от сегашния iPhone. BlackBerry не беше просто нов продукт, а изцяло нов жанр.

За нещастие обаче на тези от нас, които искат да бъдат съвсем честни, Windows Smartphone също е гениален. С една по-мудна гениалност, бих казал, но телефони като HTC Touch, които притежават една особена iPhone-овщина, или безкомпромисно добрия модел TyTN отново на тази фирма, също са невероятни футуристични машини. Те имат и допълващото предимство да работят със стандартния софтуер Microsoft Office, както и някои по-сложни бизнес-ориентирани приложения.

Разни хора, разни идеали. Оттук и чувството за принадлежност на потребителите към различните племена. Те буквално живеят и умират в името на своя джиесем. Потребителите го използват за работа и забавление и се загнезват в лагерите на iPhone, Blackberry и Smartphone все повече и повече.

Има и други играчи естествено: Nokia Communicator е един страхотен звяр тежка категория, N95 също е чудесен, а и Sony Ericsson направи няколко прекрасни многофункционални телефона, подходящи и за най-коравите воини в заседателната стая. Но по право или не, тези не влизат в спора.

Как тогава големите три - Blackberry, Smartphone и iPhone - се съревновават като завършени машини на щастието за гладните за информация и забавления маниаци и какви са отличителните характеристики на племената, заформящи се около тях?

Нека поговорим за функции. Простичко казано: Windows Smartphone не печели точки. BlackBerry-тата правят още по-малко, а iPhone-ите са горе долу на същото ниво. Но, както в повечето междумаркови битки, функциите не означават почти нищо. Най-твърдото доказателство за това получих от моя приятел Нийл, който е директор в известна медийна компания, Smartphone потребител по необходимост (това е, с което компанията му го снабдява), но фен на iPhone по призвание.

"Най-странното нещо около BlackBerry е, че всеки човек в нашето ръководство ги използва единствено заради имейлите и си носи втори телефон за обаждания. Едва ли е защото не знаят, че BlackBerry е и телефон, но очевидно имат някаква странна психологическа стена".

Има едно изключение от правилото за "функциите на телефона нямат значение". Ако сте в информационно-технологичния бранш е почти сигурно, че ще се нуждаете от уиндоуски телефон. Всъщност, обаче, повечето потребители не използват и малка частица от потенциала на апаратчето и избират Windows Smartphone, защото пасва на характера им.

Отличителните знаци на големите три всъщност се свеждат до някаква смесица между имидж на телефона и функции, като имиджът се явява по-важният фактор. В този смисъл дебатът е като този между немските луксозни автомобили. По моята система уиндоуския Smartphone е като комбитата на Mercedes - здрави, надеждни, леко сиви и както казва Уоли Олинс, това са колите/телефоните на успелия месар. BlackBerry-тата са като марката BMW - технически усъвършенствани, гладки, полирани, доста спретнати като става въпрос за малките Pearl модели, но винаги изглеждат блестящо. iPhone пък е Audi R8 - бляскава, но по начин, който пищи: "Аз не съм бляскава, аз съм чудновата".

Фенът на BlackBerry обаче е обсебен от мисълта да бъде във връзка 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Той вярва (и държи вие да знаете), че е незаменим и че ако не си види имейла в момента, в който го получи, независимо къде се намира и дали е неделя или е във ваканция, целият свят ще се срути.

В резултат на това основната част от него, която семейството и приятелите му виждат, е горната част на главата му. Той се смята за изключително важен и цени ненадминатата защита на данните, която системата на Blackberry предлага. Той обича своя Blackberry Pearl, дори се спогажда с ексцентричната и уникална система на писане, която приписва по две букви на клавиш.

Smartphone фенът е доста по-различен. Microsoft Outlook стои в центъра на неговия свят. Ако телефонът му не се синхронизира с PC-то, той не може да оцелее. Outlook, някой би предположил, даже му напомня кога да прави секс. Той с наслада вкарва в телефона все по-сложни програми и неговата идея за рай е да може да следи с апаратчето онази решаваща доставка джаджи през целия й път от Китай. Той постоянно влиза и излиза от IT отдела, където карат Smartphone-а му да прави все по-сложни неща и заради това обичат и притежателя му - той е почти толкова запален на тема технологии, колкото и те. Smartphone -човекът вярва, че не поддържа някакъв имидж, но това, което се опитва да каже е: "Аз съм здравомислещ, надежден и щях да имам огромна вместимост, ако бях Mercedes комби."

А фенът на iPhone? Електронната поща е важна за него, но той може да живее и без да я получава в реално време, а на всеки пет минути - това е неговият начин да покаже колко небрежен е всъщност. Той може да бъде също толкова корпоративен, колкото и другите, но би предпочел да умре пред това да си го признае. Той е омагьосан от идеята да има възможността да си седи в таксито и да гледа филм или да слуша музика на телефона си или да се занимава с имейлите или позвъняванията. Той се чувства прикован към възможността на iPhone да ползва Google Mapping и Google Earth, където и да се намира. Той иска да го виждате като един забавен човек, някой за когото забавлението е по-важно от работата, дори и да е прикрит работохолик.

Кой ще спечели тройната битка за най-добър бизнес телефон? Дали iPhone предвещава обрат за Apple? Е, въпреки гигантските усилия на компанията да се нареди сред топ производителите на мобилни телефони, мисля, че нещата ще станат така, както се получиха и в компютърния пазар, с BlackBerry-тата и Microsoft-ските телефони на чело, точно както Windows PC-тата. Apple ще си остане някак палав, но за ограничена публика. Но, ако трябва да сме честни, именно така го предпочитат Apple маниаците.