- Както се полага на всяка история – всичко започнало в Древен Китай, където в двореца на император Танг приготвяли някаква смес от мляко и шоколад, която изстудявали.

- По-късно цар Соломон имал навика да пие ледени напитки по време на жътва.

- В Европа император Нерон (37-68 г. пр. н.е.) освен като безмилостен унищожител на първите христяни и подпалвач на Рим, бил запомнен и с това, че специален екип от бегачи му доставял сняг от високите планини. Готвачите му после го овкусявали като десерт с плодове, мед и сокове.

- През Средновековието освен с непознати за европейците армагани, Марко Поло се заврънал от далечния Изток и с рецепта, която много напомня това, което днес наричаме шербет. Незнайно как, но тя така впечатлила някои историци, че те постановили: по нея през XVI в. е направен първият сладолед в Италия.

- После тя попаднала (леко поизменена) в ръцете на главния готвач ДеМирко (за националността му има неясноти дали французин или италианец е бил) от двора на английския крал Чарлз I (1600-1649 г.), който получавал по 500 паунда годишно (мнооого крупна за времето си сума), за да я опази в тайна. Действително готвачът не се раздрънкал чак до 1649 г., когато Чарлз I бил кротко обезглавен.

- Днес се знае, че митичната рецепта била за замразено и овкусено мляко.

- Сефтето на продажбата на сладолед за широките народни маси в Европа било в първото кафене в Париж - Прокоп (открито през 1686 г. от сицилианеца Франческо Прокопио). То си е направо историческо, защото в него се събирали актьорите от Комеди Франсез, писателите Бумарше, Верлен, Юго и др., енциклопедистите Волтер, Русо и Дидро, а по време на Революцията хора като Дантон, Марат и Робеспиер. По-късно Бенджамин Франклин дописал в него Американската конституция (по данни за ЦРУ - тогава още най-обикновена дирекция за следене).

- През XVIII в. историята на сладоледа поела на запад. Бил внесен като десерт от Европа в САЩ и започнало небивалото му развитие като комерсиален продукт.

- Първият магазин за сладолед отваря врати в Ню Йорк през 1776 г. Американските колонисти първи го наричат Ice Cream (от Iced Cream, подобно на Iced Tea)

- Първата реклама на сладолед е публикувана на 12 май 1777 г. в New York Gazette от лондонския емигрант сладкар Филип Лензи, който го продавал в магазина си всеки ден (без сряда).

- През 1847 г. американската домакиня, Нанси Джонсън от скука, създала първата ръчна машинка за замразяване на сладолед у дома и дори успяла да получи патент за нея. По-късно го продала за 200 долара на Уилиъм Янг, който от уважение кръстил първият мини фризер на нея.

- Млекарят Джейкъб Фъсел през 1851 г. успял да направи по-голяма машина за замразяване от тази на Нанси Джонсън и това било - първото индустриално производство на сладолед. Случило се във фабриката му в Балтимор, а после и в клоновете му Ню Йорк, Вашингтон и Бостън. Всичко вървяло на добре, когато дошла Граждаската война и човечецът фалирал.

- През 1904 г. на Световното изложения в Сейнт Луис си седял вафладжията Ърнест Хамви (сирийски емигрант в САЩ). Бизнесът му нещо не вървял, когато го осенила златната идея, да помогне на седящия до него сладоледаджия, чийто чаши свършили, като му прави вафлени. Така станал откривателят на фунийката за сладолед

- По-голям късмет с вафлените фунийки, чисто комерсиално, извадил Итало Марчиони (италиански емигрант сладкар), който до 1896 г. като всички други продавал сладоледа си, замразен в стъклени чаши. Те много се чупели и били направо опасни, затова Марчиони започнал да продава в картонени фунийки. После му хрумнало да пече и вафлени с плоско дъно - като формата на стъклените чаши и декември 1903 г. получил патент за тях.

- 1920 на някой си Хари Бърт от Охайо му хрумнало, да замрази сладолед около кречка. Нарекъл го „Веселата клечка” и започнал да го продава по улиците в декорирани бели колички. 14 години по-късно пък на лицето Крис Нелсън от Айова му хрумнало да залее сладоледа на клечка с шоколад и така създал ескимото.

- След толкова американскa история не е никак за чудене, че и до днес Щатите си остават най-големият консуматор на сладолед в света - средно по 23 литра на глава от населението годишно, което е пъти повече от другите страни.

- Близането на сладолед не си е лека работа. За полираш една единствена топка от него са ти необходими около 50 облизвания, но пък е добра тренировка за езика.

- „Сладоледенo главоболие" е медицински термин, който описва краткотрайно (не повече от 30 секунди), но много ужасно главоболие. Получава се когато през много горещ ден, ядейки сладолед, той се допре до хипер чувствителното ти небце. Нервното окончание над тази точка, получава спазъм и се опитва да се стопли, като си го изкарва на някой от кръвоносните съдове в мозъка. Той пък рязко се разширява, а това разцепва главата ти от болка.

- Така че един последен… хм, медицински съвет - ближи сладоледа, не го лапай!