Интернет и женските списания са пълни със съблазнителни реклами на гръдни импланти, но експерти и регулаторни органи имат различни възгледи относно трайността им и възможните рискове.

Имплантите сега са в центъра на световен здравен скандал заради закритата френска компания Poly Implant Prothese (PIP) и изглежда имат ненормално висок процент на скъсване. Тази опасност, която по принцип е малка, присъства във всички импланти, пише БГНЕС.

Гръдните импланти са на пазара от началото на 60-те години на миналия век, когато първите импланти са разработени от двама пластични хирурзи в Тексас, работили в сътрудничество с компанията, специализирана в силикона, Dow Corning Corporation.

Първата жена получава силиконови импланти през 1962 г. в САЩ. От тогава между 5 и 10 милиона дами в цял свят, включително 1,5 до 2,5 милиона в САЩ си правят операция за поставяне на силикон. Въпреки че силиконовите импланти се смятат за по-естествено изглеждащата опция, защото е по-вероятно да изглеждат и да се чувстват като истинските гърди, от години се изказват опасения за сигурността им.

През 1992 г. Американската асоциация за храни и лекарства (FDA) реши силиконовите импланти да бъдат изтеглени от вътрешния пазар, защото безопасността им не е напълно доказана. Но в САЩ продажбите на силиконови импланти са възобновени през 2006 г., след като FDA одобри имплантите, продавани от Allergan и от Mentor, клон на Johnson & Johnson, при условие, че компаниите ще изследват 40 000 жени в продължение на 10 години във връзка с безопасността на имплантите.

Във Великобритания увеличаването на бюста е най-честата козметична операция, извършвана върху жени. Този тип операция е много популярна още в Латинска Америка. В Бразилия всяка година се правят между 200 000 и 300 000 операции за уголемяване на бюста, сочат данните на Бразилското сдружение на пластичните хирурзи.

Съществуват различни видове импланти, включително създадени от естествени тъкани, взети от други части на тялото. Този тип операция е по-обичайна при пациентките, болни от рак на гърдата, които се подлагат на възстановяване на бюста след мастектомия. Често срещани са и пълните със силикон или салин импланти, които се поставят под гръдната тъкан, за да увеличат размера и да подчертаят формата. Имплантите обичайно се поставят чрез разрез под гърдата, но могат да се поставят и чрез разрез под мишницата или около зърното на гърдата. Операцията обикновено се прави под обща упойка и продължава до час и половина.

Експертите обаче предупреждават, че гръдните импланти се нуждаят от дългогодишна грижа. "Гръдните импланти не траят цял живот, те трябва да бъдат сменени в определен бъдещ момент", съобщи Британското сдружение за информация по въпросите на имплантите на страницата си в интернет.

То уточнява, че съвременните импланти е вероятно да траят между 20 и 25 години, около 10 години повече спрямо средното при по-старите видове, разработени в началото на 60-те и през 70-те години.

В някои страни, където имплантите са популярни сред младите момичета, във Венецуела например не е рядкост родителите да подаряват операция за поставяне на гръдни импланти на дъщерите си тийнейджърки, това означава, че жената трябва да се подложи на още една, а вероятно и на още две операции през живота си.

Лекарите казват, че често след операция има болки и повечето клиники съветват пациентките си, да не вдигат ръцете си над главата няколко седмици след операцията.