За котките в беда и хората, които им помагат

"За величието на една нация и моралния й прогрес може да се съди по отношението й към животните"

- Махатма Ганди

Мислех да кажа нещо смислено в началото, нещо като пленителен увод, който да накара някой да прочете това... Но всичко, което ми идва на ум, е сълзливо и безпомощно банално. Понякога да имаш отношение към проблема пречи. В моя случай, примерно. Но в техния случай означава всичко.

Сдружение "Приятели на котката" не получава помощ от държавата и не работи с приюти (защото няма такива). Това обаче не е отказало членовете му да се занимават в свободното си време с търсене на подходящи стопани за котки в беда. Котки с премазани лапи, бити котки, изоставени котки, болни котки. Бедата може да е наистина всякаква, защото прекалено много неща могат да ти се случат, ако си малък. За щастие, има и хора, които помагат.

Интервю с Мария Димитрова, представител на "Приятели на котката"

Нека започнем от самото начало - кои сте вие, кога и как решихте да се съберете

Ние сме няколко човека с напълно различни професии, обединени от любовта ни към животните, по-специално към котките, и желанието ни да им помагаме. Всеки един от нас поотделно се занимаваше в свободното си време с лечение, кастрация и намиране на дом за бездомни котки. В един момент съвсем спонтанно, но и логично, се роди идеята да се обединим в организация, за да можем да си помагаме взаимно, а и с надеждата, че ще вдъхновим и други хора с примера си. Това се случи в края на 2006 година. Идеята ни беше някой ден да имаме истински приют за котки по примера на развитите западноевропейски страни.

Какви са вашите основни дейности, с какво се занимава един член на вашата организация?

В свободното си време всеки един от нас се занимава с осигуряване на ветеринарна помощ на пострадали по различни начини котки, кастрацията на бездомни котки с цел регулиране на числеността им и когато характерът им позволява, намиране на дом. Тъй като няма приют, ние сме принудени да приютяваме животните в собствените си домове за времето на лечение и търсене на дом, което сериозно затруднява и ограничава възможностите ни. Всеки един от нас се стреми и да създава у хората, които осиновяват от нас животни, някаква култура за правилното им отглеждане и третиране.

Има ли институции, които да ви помагат?

Не, няма. Ние сме сдружение, сформирано на доброволни начала. Издържаме се основно с наши средства и с пари от дарения от наши съмишленици. В България тази кауза е доста непопулярна към момента и не можем да разчитаме на голяма подкрепа. Вероятно затова почти няма организации, които да се занимават с проблемите на бездомните и изоставени животни.

Срещате ли подкрепа от лица, извън вашата организация? Отделни хора, които искат да помогнат?

Да, случва се хора извън организацията ни да се трогнат от съдбата на животните, за които се грижим и да направят дарение или да изразят желание да помогнат за популяризиране на дейността ни. За съжаление това се случва доста рядко. Много бихме се радвали ако получим подкрепа от страна на фирми, които се занимават с внос на храни и аксесоари за домашни любимци, каквато е практиката в други държави.

Грижите ли се и за други животни, освен за котки?

Въпреки, че сме създали организацията с цел да сме в помощ на пострадали бездомни или изоставени домашни котки, не сме подминавали и кученца в беда. Имали сме намерен дратхаар с лошо счупен крак, както и няколко безпородни с подобни проблеми. Носочихме вниманието си основно към котките, защото вече имаше организации за кучетата, а и там общинската администрация имаше отношение към проблема, когато ние се основавахме. За котките обаче нямаше предвидено нищо, а в същото време проблемът бавно, но сигурно ескалираше. Искахме да действаме проактивно, да се опитаме да предотвратим проблема, а не да се чудим как да го решим, когато вече е настъпил с пълна сила.

Разкажете някоя история за спасено коте...

Една от първите котки, на които помогнахме, е Кари. Тя беше нападната от няколко кучета на улицата. В резултат на това получи травми в областта на таза и загуби опашката си, както и последния прешлен от гръбнака си. След дълго лечение и рехабилитация Кари беше щастливо задомена. Сега е обичана и глезена домашна котка.

Един от най-пресните ни случаи е котка с натрошен заден крак и пукнат таз, която на фона на цялата си злочестина имаше и две котенца. Лекарите предполагат, че или е блъсната от кола или е била ритана жестоко. Тъй като травмата трябваше да се лекува спешно, се наложи да приберем и котката и котенцата. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата и двете бебета бързо намериха дом. Майката обаче премина през няколкомесечен възстановителен период. През това време беше с пирони в крачето и й правеха рехабилитация. Сега вече е щастливо задомена при прекрасни млади хора, които много я обичат.

Кати пък е осемгодишна котка, която попадна в полезрението ни, когато беше в много напреднала бременност. Хора, в чийто квартал живееше, ни казаха, че тя е изхвърлена домашна котка. Заведохме я на преглед , за да ни кажат кога се очаква да се родят бебетата. Лекарите бяха единодушни, че трябва да роди до дни. Да, но времето минаваше, а котенцата все не се раждаха. Дори опитите да се стимулира раждането не дадоха резултат и накрая се наложи цезарово сечение. Извадиха котенцата полуживи и се наложи да им правим реанимация почти 6 часа. Сега всичките четири малчугана си имат нови домове и стопани, а Кати все още очаква някой да я пожелае за другарче.

А тъжни истории има ли?

Да, за жалост и те не липсват. Много често при нас попадат котки и дори малки котенца инвалидизирани вследствие на стрелба по тях. Въпреки адекватните медицински грижи, скъпите операции и лечение, много от тях не успяват да се възстановят и си отиват. Имали сме и домашни котки, чиито собственици са починали и животните, нежелани от роднините, се оказват при нас с немалко здравословни проблеми.

Такъв е случаят с една изключително красива дългокосместа оранжева котка, на която починалата вече стопанка беше успяла да докара огромен тумор на млечните жлези след като й давала хормонални препарати против разгонване. Туморът беше с размер на портокал. Въпреки че веднага отнесохме котката за изследвания и операция само 10 дни по-късно тя почина.

Имали сме и коте умишлено тровено с антифриз. За съжаление докато му направим изследвания и разберем каква е причината да не е добре, котето почина. Много тъжно е и това, което се случва всяка пролет и лято със стотици нежелани домашни и улични котенца, които намират смъртта си, изхвърлени завързани в пликчета в кофите или в кашончета до контейнерите. Толкова мънички котенца рядко оцеляват без майка дори и човек да се опита да ги спаси.

На какъв принцип избирате, за кое коте да се погрижите и кое да оставите?

Отзоваваме се винаги на тежки и драматични случаи, когато преценим, че без нашата помощ животинката няма шансове да оцелее. Това са например котки, блъснати от коли, със счупени крайници, с тежки наранявания. Не помагаме за задомяване на безотговорно развъдени домашни котенца. Не прибираме и котенца, които си имат майки, макар и да са на улицата. Колкото и да ни се иска да спасим всички за момента нямаме такъв капацитет и възможности.

Сблъсквате ли се често с недоброжелатели?

Сблъскваме се най-вече със съпротива от културен характер. Има много хора, които не одобряват кастрацията като средство за контролиране и намаляване на популацията, въпреки че в другите държави това е отдавна наложила се практика и там бездомни животни няма. 

Другото, за което срещаме неразбиране и неодобрение е процедурата ни за осиновяване на котките. Тя всъщност е нещо съвсем нормално и стандартно и също е заимствана от практиката на сродни на нашата организации в Западна Европа и САЩ. На хората у нас им е чудно и непонятно, че предоставяме котките за осиновяване само с договор без да осъзнават, че това е и в техен интерес.

Как следите, дали котките са добре, след като сте ги предали в ръцете на нови собственици?

Както споменах, ние даваме котките само с договор за осиновяване. Една от клаузите в него е да получаваме периодично информация за здравето и състоянието на животното, както и стопаните да ни изпращат снимки поне веднъж на 3 месеца. Също така си запазваме правото да посетим котето известно време след като сме го дали за осиновяване. Чрез договора изрично забраняваме предоставянето на животното на трети лица без наше знание и съгласие. Казано с други думи, ако хората преценят, че по някаква причина не могат да се грижат за котката повече, ние сме тези, към които трябва да се обърнат и да ни я върнат.

Какви са причините хората да изберат коте от вас? С какви очаквания се обръщат към организацията?

Мисля, че основната причина хората да се обръщат към нас е, че можем да им предложим най-подходящото коте в зависимост от техния ритъм на живот. Ние вече сме опознали характера на всяко едно от котетата, които предлагаме и съответно можем да намерим точното животинче за точния човек. Освен това хората искат котетата здрави, чисти, обезпаразитени и ваксинирани. А това е нещото, за което ние задължително сме се погрижили преди да предложим котето за осиновяване.

Случвало ли се е някой да ви върне котето обратно или просто да го изхвърли?

Случвало се е да ни върнат коте, да. Хората виждат, че въпреки желанието им, не им е по силите и преценяват, че е по-добре да ни върнат животното. Нямаме случаи на изхвърлени наши котки първо, защото добре преценяваме хората, на които ги поверяваме и второ, защото сме насреща да си приберем котето в случай, че възникнат проблеми.

Не знам дали знаете, но изхвърлянето на домашен любимец е в разрез със Закона за Защита на животните, който беше приет в началото на тази година. За съжаление два пъти ни се е случвало да ни загубят котета. И в двата случая хората живееха на ниски етажи и въпреки предупреждението ни да внимават с отворени прозорци и да имат предвид адаптационния период, в който е възможно котето да прояви склонност към бягство, са проявили небежно отношение към проблема. За наше щастие успяхме да намерим един от двамата бегълци.

Организирате ли някакви инициативи за разпространяване на идеята за приютяване на котки?

В моментa не. Не ни достигат ресурси - време, хора, средства.  Участвали сме в Зооекспото, което се проведе в началото на 2007 година, както и в това, което беше юни месец същата година. Раздавали сме брошури за да популяризираме дейността си и на две котешки изложби, които са се провеждали в музея "Земята и хората".

Като човек с активно отношение към животните, имате ли позиция относно Софийската зоологическа градина? Ние смятаме, че е един своеобразен уред за мъчения над животните.

За съжаление, напълно споделям вашето мнение. За последен път посетих софийската зоологическата градина преди доста години, но неприятните впечатления и спомени са ми живи и до днес. Животните живеят в среда, ужасно далечна от естествените им условия. Някои от тях са в подтискащо тесни помещения и очевидно са в лошо здравословно състояние. За още по-голямо съжаление съм убедена, че и в другите ни градове, положението не е по-добро.

Ще кажете ли нещо в заключение на нашите читатели?

В момента тече кампания срещу жестокото отношение към животни. Инициативата беше подхваната от гражданска група "Град за отговорни хора", а ние сме една от няколкото организации, които я подкрепят. Това, към което се стремим е и у нас умишлената жестокост към животните да бъде инкриминирана в Наказателния кодекс, както е в почти всички цивилизовани европейски страни и САЩ. Молим всички хора, които вярват, че жестокото отношение към животните е погазване на моралните и етични норми на едно развито общество, да ни подкрепят. Как именно можете да се информирате на сайта на кампанията - http://www.city4people.eu/ .

В галерията - снимки от личния архив на сдружение "Приятели на котката"