Краят на Яворов: 102 години от трагедията в полите на Витош

Това е ритуална смърт на македонски воевода. Известно е, че когато някой от смелите български четници попадне в турски ръце, умира в страшна мъка. Османлиите са ги драли и закачали кожите им по клоните на дърветата. Живи са ги изгаряли. Затова са имали в ревера или ръкава отрова и са запазвали последния куршум за себе си. На 29 октомври 1914 година Яворов умира като македонски воевода. С отрова и револвер. Тогава той е на 36 години.

Пак, и пак за Лора и Яворов

Трагичната развръзка на знатната софийска семейна двойка Пею Яворов и Лора Каравелова и досега, 100 години по-късно, продължава да вълнува млади и стари у нас. След поредната сцена на ревност, която Лора разиграва в дома им в късната вечер на 29 ноември 1913 г. Лора взима револвера от джоба на Пею и се прострелва в сърцето. Втрещен, поетът се опитва да я последва, но съдбата решава друго - изстрелът в слепоочието му го ослепява, но го остава жив. За да бъде дамгосан с обвинението "убиец"! "Малцина знаеха, че в този барутен погреб, семейство Лора и Пею Яворови е поставен фитил с динамита на Лорината ревност", пише в "Романът на Яворов" Михаил Кремен.

Една обикновена вечер

На 29 ноември 1913 г. Яворови, Михаил Кремен, младата му 19-годишна съпруга Дора Конова, както и издателят Паскалев са на гости на семейство д-р Михаил Тихови. Вечерта е весела, обилно полята с червено вино. Играят на оракули. Въпреки доброто настроение няколко пъти между Яворов и Лора прехвърчат нервни искри. Веднага след прибирането в дома им тя вдига скандал, че през цялото време вниманието му било към Дора, а не към нея. Двамата за пореден път се скарват. Версията на Пейо е, че тя се гръмва сама в сърцето с неговия пистолет, който взема от джоба на преметнатите върху стола панталони. По-късно следователят Иван Божилов ще намери в гардероба на Лора нейния малък револвер с пет патрона. Когато дошлият лекар пита ранения Яворов защо се е случило всичко това, поетът отговаря: "Дива ревност, брат! Карахме се и тя се застреля".

Д-р Михаил Тихов, в чийто дом става завръзката на трагичната вечер, разказва по-късно пред племенницата на поета Ганка Найденова: "Гласът на Лора се врязал като куршум в слепоочието на поета: "Ами като фиксираш чуждите жени... При такъв живот е по-добре да се разделим". За първи път Яворов не избухва. Тъмният му поглед изразява единствено отегчение, когато изрича: "Щом е така, добър път и лека нощ". Той заключва вратата между кабинета си и нейния свят с рязък жест, сякаш спуска финална завеса. Лампата угасва и с нея спомените от миналото, смисълът на настоящето, надеждата, че идва ден. И Лора решава вместо край да сложи ново начало между тях вечна любов с цената на живота є. Тя влиза в кабинета му откъм салона. Търси в мрака револвера му в задния джоб на панталона, преметнат върху облегалката на един стол. Той вижда, че до гърдите є е опрян неговият малък револвер почти играчка в последната є игра на любов. Глух гръм.

Сватбената рокля

В документалната си книга Явора Стоилова, внучка на Яворов, пише: "Бесарабският българин Иван Божилов, половин година по-млад от Яворов, е следовател едва от януари 1911 г., а съдбата му поднася едно трудно дело, в което общественото мнение е казало вече "съкрушителната си дума по случая". Според майката на Лора Екатерина Каравелова тази дума е "Яворов - убиец!" Съдия-следователят Божилов първи отива при трупа на Лора.

Тя лежи успоредно на кушетката, облечена в черната копринена рокля, с която се венчава за поета. Тази рокля спасява Яворов с един факт, забелязан от експертите по време на аутопсията. При изстрела парче от сватбената дреха, загнездено като че нарочно в сърцето на Лора, се превръща в сериозно доказателство за пътя на куршума. Той е пронизал гърдите є отпред назад, а не откъм гърба от ръката на Яворов.

Следователят констатира, че раната между гърдите на красавицата е кръгла като дулото на револвера, с който е стреляно и е точно с неговите размери. По-късно в аутопсионната започва външният оглед на трупа. Раничката на гърба, отворена около десетото ребро, почти не се забелязва за разлика от отвора върху гърдите є. Според правилата в съдебната медицина входната рана трябва да е по-малка от изходната. "Убита е!", решава водещият експертизата д-р Пиперков.

Втренчени в по-малката рана на гърба, нанесена навярно от ръката на поета, нито д-р Пиперков, нито д-р Татарчев, нито останалите лекари, нахълтали шумно в моргата, обръщат внимание на важни факти, посочени от съдия-следователя: Отпред на гърдите раната е обгорена! Роклята на гърба не е пробита! Раната отзад е по-ниска от раната отпред това би означавало, че Яворов, който е по-висок от Лора, е трябвало да коленичи зад гърба є, за да стреля. Божилов отлага аутопсията за другия ден, за да бъде извършена на светло и при възстановено спокойствие.

Някои лекари обаче бързат да дадат прибързани заключения на хроникьора Панайот Стайчев. На разсъмване София вече е залята от слуха, завладял първите страници на вестник "Утро": "Лора убита!". Мълвата тръгва от уста на уста по софийските улици, в кафенетата, в дамските салони, извива се и съска като змия. Пресата подема в унисон с тълпата: "Харамия, син на касапин, убиец!". Срещу липсващата дупка на гърба на роклята се изправя дори самият цар Фердинанд. "Може би през нощта македонските харамии са подменили роклята", подмята уж случайно монархът.

Трудни дни

Прословутото дело 205/913 г. определя Яворов като убиец на Лора въпреки десетките доказателства за неговата невинност. Започват най-трудните дни за поета. Това може би най-добре е описано в писмото му до Асен Златаров: "Ти знаеш ли, че днеска паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах.

И трябва да е било забавна картина за минувачите: виждам ги как се хилят. Чувам подвикване "Ето го убиеца"... Яворов е уволнен дисциплинарно от Народния театър за престъпление, което не е доказано от съда. Парламентът не му гласува пенсия на инвалид и с това практически подписва смъртната присъда на един слепец, който не е в състояние да се грижи сам за себе си.

Пейо Яворов все пак намира начин да сложи край на мъките си. Срещнал категоричен отказ от другаря си от ВМОРО Тодор Александров да му даде револвер, поета заблуждава още невръстния революционер Никола Гулев, син на легендата от Илинденското възстание Питу Гули. 16-годишният Никола му оставя малкия си пистолет и на 29 октомври 1914 г. Яворов слага край на живота си, като преди това изпива и чаша с отрова.