През 90-те години на миналия век в Обединеното кралство започва поредният бум на "летящи чинии".
Според очевидци странните летателни апарати кръжат предимно над автомагистрали, летища, електроцентрали, стадиони и др.
Специална британска военна част фотографира десетки от тях.
Досега не е ясно по чия заповед става това, но е известно, че над доклада, в който са събрани резултатите, са се трудили най-изтъкнатите английски учени.
В разсекретения документ се съобщава, че загадъчните обекти се движат с невероятни скорости и се отървават от преследващите ги изтребители за части от секундата.
"Подкрепяме хипотезата, че повечето странни апарати са с извънземен произход, че поведението им се базира на принципи, които противоречат на физичните закони", пише в секретния доклад.
Факт е, че конструкторите и пилотите на НЛО игнорират земната гравитация. Те успешно се телепортират, служат си с двигатели, чиято тяга е непозната на земната наука, използват странни и неизвестни силови полета и фантастични технологии.
Според британските експерти локаторите не прихващат "летящите чинии" най-вече защото повърхността им навярно е конструирана от материал, който не отразява радиовълните.
Още нещо: възможно е чуждоземните апарати да се движат много близо до земната повърхност, или обратно - на прекалено голяма височина, на "ръба на атмосферата". Трето, обекти, стрелкащи се стремително нагоре-надолу, са трудни за фиксиране.
Една от най-интересните глави на доклада е посветена на ефектите, почувствани от хората при среща с извънземен кораб. "Около осем вечерта, докато пиехме чай с жена ми на верандата, над градината ни увисна сребристо кълбо. Вцепенихме се.
След няколко минути в сферата нещо изтрака и тя изведнъж се "изпари". В продължение на 2-3 часа съпругата ми и аз усещахме странен вкус в устата. Опитах да стана, но не можах. Хванах се за металната ни ограда и усетих лек токов удар", споделя потърпевш от среща с НЛО.
Британските учени нанасят на военно-геодезични карти точките, съответстващи на местата, над които най-често са забелязвани "летящи чинии". "С голямо удивление констатирахме, че повечето чудновати апарати се появяват в райони, където има архитектурни и исторически паметници", отбелязват те.
Нещо повече: в 94 на сто от случаите НЛО са се движели над въображаемите линии, съединяващи споменатите паметници. В разсекретения доклад се посочва, че "съквартиранти" на хомо сапиенс се крият във водните дълбини.
В морета и океани са наблюдавани странни ярки светлини и неидентифицирани обекти. Повечето съобщения се отнасят за акваториите на Персийския и Сиамския залив, Южнокитайско море и Малакския пролив.
Случките са невероятни и силно "намирисват" на фантастика. Свидетелите обаче се кълнат, че не измислят, че събитията наистина са се развили така, както ги описват. През 1963 г. например военноморският флот на САЩ провежда маневри край бреговете на Пуерто Рико.
Ученията внезапно спират - хидроакустиците съобщават, че една от подводниците изведнъж напуска позицията си и се втурва да преследва странна цел. Въпросната цел се движи със скорост 228 км/ч, макар че по онова време нито една субмарина в света не може да развие повече от 83 км/ч.
Обектът се изплъзва, маневрирайки в обширен район на дълбочина 6100 м, която превишава 3 пъти пределната дълбочина, достигана от тогавашните подводници. Американският физик Антъни Сандърсън, изследвал океанските дълбини, описва в книгата си "Странните морета и океани" необикновено явление, наблюдавано от борда на ледоразбивач в Атлантика. "Внезапно нещо се "изстреля" от океана и проби ледената покривка, чиято дебелина бе 3 м.
Оказа се, че то е гигантско сребристо тяло, което изчезна в небето. Видяхме как огромни ледени буци, изхвърлени във въздуха, с грохот падаха в океана. Водата кипеше и бълбукаше и над нея се стелеха кълба пара."
Особено внимание заслужават и светлинните мелници - огромни ярки образувания в моретата и океаните. Динамиката на въртенето им и техните размери не позволяват този феномен да се обясни с излъчването на планктона или други организми.
Науката не познава подобни природни явления. Според някои физици те са резултат от дейността на високоразвита подводна цивилизация. Учените допускат, че кръгли или цигарообразни космически кораби навярно използват постоянно действащи скенери.
Лъчите на скенерите са видими само в случаите, когато предизвикват луминесценция на миниатюрните едноклетъчни, с които изобилстват топлите морета. Действителност или фикция е всичко това? Истината тепърва ще излезе наяве.