Народът свързва този празник със следващите два, които са непосредствено след него - Св.Сава и Никулден. Тази представа намира отражение в израза "Варвара вари, Сава пече /меси/, Никола гости гощава". Тук в синтезиран вид е подсказано съдържанието на обредността, типична за тези празници.
Обичаите и обредите на първия празник разкриват схващането за Варвара - закрилница от болести. Обредността цели и плодородие, макар и в по-малка степен.
На Варвара жените приготвят обредно вариво, което подслаждат с мед. После раздават на деца и съседи, за да прогонят и умилостивят "сладка и медена" Баба Шарка. Жените избягват всякаква работа. Не се вари боб и леща на този ден. Да се яде кисело зеле, люто, за да не се гневи болестта. Жените месят пресни питки с квас, мажат ги с мед или петмез, и ги раздават за здраве на децата. Слага се обредна трапеза с питки /колак, краваи/ с палешник и се кади за плодородие. Обикновено този и седващия празник минават в подготовка на Никулската трапеза. На Св.Сава не се сече и реже, не се пипат остри предмети - основно жените, за да не им причини зло Варвара. За здраве жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и ги раздават с мед за здраве по махалата. Момите раздават погача, като която първа я раздаде има поверие, че през новата година първа ще се задоми.
На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни. До Варвара расте нощта, от Варвара до Игнат не расте ни денят, ни нощта. От Игнат до Нова Година денят расте, колкото петелът може да рипне от прага. До Св.Атанас нараства един час.
